- Каквото и да правят, спокойно можем да предположим, че не е нещо добро – каза Пит. – Затова трябва да разберем какво е и как да го спрем. Някакви предложения какво да правим?
Всички погледи отново се впериха в Марчети.
- Има два начина – каза той. – Единият е да хванем микророботите в крачка, за което предлагам услугите си и острова, а другият е да стигнем до източника и да разберем какво са намислили.
- Да отидем в Йемен, така ли – поясни Пит.
Марчети кимна.
- Не искам да го казвам и определено нямам желание да идвам, но ако тези неща се произвеждат в този подземен комплекс в Йемен, най-добрият начин да откриете за какво са били създадени, е да влезете във фабриката и да потърсите чертежите.
Пит кимна замислено, но не проговори. Огледа внимателно един по един всички от екипа и накрая каза:
- Добре... Нашата първоначална цел беше да разберем какво се е случило с екипажа, но мисля, че открихме много по-голяма заплаха, заради която най-вероятно нашите хора са били убити. Трябва да атакуваме от две страни. Пол и Гамей ще се възползват от гостоприемството на господин Марчети и ще оглавят търсенето по вода. „Аква Тера“ ще бъде тяхна база. Кърт и Джо, пригответе се. Ще потърся начин да ви внедря в Йемен.
Кърт погледна Джо, който кимна.
- Готови сме!
Пит изчезна от екрана. Срещата свърши и всички се насочиха към вратата. Лейлани се приближи до Кърт.
- Искам да дойда с вас – каза тя.
Кърт продължи да си събира вещите.
- Никакъв шанс! – отсече накрая той.
- Защо? – попита тя. – Ако този Джин е човекът, който стои зад всичко това, искам да бъда там, когато го хванете.
Кърт я погледна строго.
- Ти веднъж вече застраши операцията. Няма да ти позволя да го направиш пак. Нито пък ще те изложа на опасност. А и няма да „хващаме” този тип. За разлика от теб, ние не сме част от някакъв ударен отряд. Искаме да разберем какви ги върши и защо. Нищо повече. Най-добре е да се върнеш на Хаваите.
- Вече няма при кого да се върна – каза тя.
- Съжалявам – отвърна Кърт, – този път номерът ти няма да мине.
Гамей се приближи.
- Ще ни трябва морски биолог, ако искаме да анализираме какво се случва с хранителната верига. Защо не останеш тук с нас?
На Лейлани не ѝ допадна идеята, но разбра, че няма друг избор и кимна.
Кърт излезе през вратата, без да каже нищо повече. Той я съжали, но имаше работа за вършене.
Аденският залив, близо до брега на Йемен.
Трийсет и седем часа след срещата в конферентната зала на Марчети, Кърт и Джо седяха в една дървена лодка, скрита под булото на нощта, на около километър и половина от брега на Аден.
Екипирани с тъмни неопренови костюми, плавници и кислородни бутилки, те търпеливо чакаха сигнала.
Кърт намаза вътрешността на маската си с бебешки шампоан и я изплакна, за да не се замъглява. Джо отново провери нивото на кислорода в бутилката и пъхна водолазен нож в ножницата на крака си.
- Готов ли си? – попита Кърт.
- По-готов не мога да бъда – отвърна Джо. – Виждаш ли нещо?
- Още не.
- Ами ако онзи не дойде?
- Ще дойде – каза Кърт. – Дърк се закле, че той му е помагал и преди.
- Каза ли името му?
Кърт поклати глава и се усмихна.
- Каза, че няма нужда да го знаем.
Джо се изсмя.
- Дърк определено има много тайни.
Нощта беше безлунна с лек северозападен вятър. Кърт усещаше аромата на пустинята, носен от бриза, но не виждаше нищо. Стояха на котва близо до пуста ивица от брега и лодката лекичко подскачаше по вълните. Двамата чакаха сигнал да скочат във водата, но не можеха да го направят преди да се уверят, че някой е пристигнал, за да ги прибере.
Най-после към тях премигнаха автомобилни фарове. И после пак и пак. След това светлините изчезнаха.
- Това е нашият човек – каза Кърт и постави маската на лицето си.
Джо направи същото и спря за секунда.
- Един въпрос – каза той. – Ами ако онези роботи са тук и чакат да ни изхрупат?
Кърт не се беше замислил за това и му се искаше и Джо да не се беше сещал.
- Тогава се надявай да не са гладни – каза той.
След това се отпусна назад и падна в черната като мастило вода.
Няколко секунди по-късно Джо се гмурна след него. Приглушеният звук от потапянето му отекна в тъмнината.
Без да се бави, Кърт се ориентира накъде да поеме и заплува с равномерни и мощни загребвания. Плавниците му го тласкаха бързо през водата. Двамата приближаваха тихо плажа .