Доволен от резултата, Кърт покри микробуса с покривалото, захвана го за земята и изсипа няколко кофи с пясък отгоре му.
Остин тъкмо привършваше, когато Джо се върна. Дзавала примижа сякаш очите му го лъжеха.
- Какво стана с фолксвагена?
- Направих го невидим – засмя се Кърт и нарами малка раница. – Никой няма да го забележи.
- Да – отвърна Джо, – ние също. Аз често губя колата си на паркинга, а тази може никога да не я открия.
Кърт не беше помислил за това. Той се огледа за някакви ориентири, но пустинята предлагаше единствено и само дюни във всички посока. Остин извади един джипиес приемник и постави виртуална карфичка на мястото на скрития микробус. Надяваше се това да помогне.
Докато Джо вадеше своята раница, Кърт надяна чифт снегоходки. Те бяха изработени от въглеродни нишки и не приличаха на старите тенис ракети, но вършеха същата работа – разпределяха тежестта на тялото на по-голяма площ. Това щеше да му позволи да върви по пясъка, без да потъва и да прави всяка крачка с усилие.
Джо също си сложи снегоходки и двамата мъже започнаха прехода.
Деветдесет минути по-късно се изкачиха на върха на последната от поредица дюни. Щом достигнаха хребета, дочуха звук от хеликоптер, приближаващ от юг.
Кърт се огледа откъде идва шума и забеляза мигаща червена светлина в небето. Изглежда машината беше на не повече от три-четири километра, летеше на сто и петдесет метра височина и се носеше право към тях.
- Залегни! – извика Кърт и падна по очи на земята. Той се опита да се зарови в пясъка като змия.
Джо направи същото и след секунда вече се виждаха само главите им. Въпреки тази маскировка, хеликоптерът продължаваше да лети към тях, без да се отклонява от курса си.
- Лошо! – прошепна Джо.
Кърт попипа кобура на бедрото си с 50-калибров револвер „Боуен“. Оръжието беше истинско оръдие, но Кърт едва ли щеше да направи нещо на хеликоптера, освен ако не успее да произведе няколко много точни изстрела.
Извади пистолета и го насочи към червената светлина. От другата страна на машината се появи по-слаба зелена лампа. Ако се стигне до там, Кърт можеше да се прицели между двете и да изпразни барабана, надявайки се да улучи нещо важно.
Той чу как и Джо вади пистолета си, като вероятно имаше намерение да направи същото. В този момент се сети нещо – ако ги бяха забелязали и са изпратили хеликоптера да ги залови, защо не са изгасили светлините му?
- Много мило от тяхна страна, че са си оставили включени навигационните лампи, за да можем да се прицелим в тях – каза Кърт.
- Мислиш, че са допуснали грешка?
Хеликоптерът продължи към тях, като сега беше само на около четиристотин метра. Машината продължи да се спуска, но промени курса си.
- Скоро ще разберем.
Хеликоптерът премина с грохот на около шейсет метра над тях и двеста на запад.
Кърт изгледа как ги подминава и проследи курса му. След като се увери, че след вертолета не идва друга машина, изскочи от пясъка и се затича след него. Той се спусна до подножието на дюната и изкачи следващата. Щом достигна върха, легна по корем на пясъка.
Джо го последва. Недалеч пред тях хеликоптерът забави и увисна във въздуха. След това се спусна към тъмен обект, който сякаш се издигаше от пясъка като кораб в морето.
Появиха се слаби светлини, които очертаха окръжност върху скалата. Вертолетът зае позиция, завъртя се лекичко и после кацна.
- Изглежда открихме комплекса – каза Кърт.
- Не сме единствените – отвърна Джо.
От югозапад се появиха светлини. Приличаше на малък конвой, вероятно от осем или девет автомобила. Беше трудно да се преброят фаровете, заради пушилката, която вдигаха автомобилите.
- Нали Дърк каза, че тук няма голямо движение?
- Очевидно сме улучили час пик – отвърна Кърт. – Да се надяваме, че не са тук заради нас.
Автомобилите спряха пред скалата и тихата пустиня се изпълни с глъчка. Фаровете пронизваха мрака, по вятъра се носеше прах и се дочуха гласове. Те не спореха, но обсъждаха разгорещено нещо на арабски. От входа на една пещера се появиха въоръжени мъже и се насочиха към новодошлите.
Перките на хеликоптера върху скалата вече спираха да се въртят. Двама мъже изскочиха отвътре и се насочиха към ръба на склона. След малко изчезнаха в нещо, което приличаше на дупка, издълбана в скалата. Кърт предположи, че е тунел или скрит вход.
- Хайде – каза той, – докато прислужникът е зает да паркира всички онези коли.