- Тук има всякакви хора – прошепна Кърт. – По-добре да се махаме.
Кърт и Джо продължиха да следват тръбите и остигнаха една стъклена стена. Зад нея се виждаше нова просторна пещера. За съжаление тя не се къпеше в светлина като предишната. Единственото, което успяха да видят бе, че вътре има басейн с олимпийски размери. В средата му се издигаше нещо голямо.
- Какво е това? Оздравителен спа център? – прошепна Джо.
- Няма да е, ако ни открият.
- Огромен басейн – продължаваше да мисли на глас Джо. – Напомня ми за този във Вашингтон, който използваме за симулации.
- „Става все по-любопитно и по-любопитно“, както казва Алиса – рече замислено Кърт. – Явно тези момчета правят симулация на нещо. На течения... или пък на вълни...
- А какво е онова нещо в средата?
- Нямам представа – отвърна Кърт. – Да огледаме отблизо.
Скоро се натъкнаха на някаква врата. Зад нея имаше стълба, която ги отведе до нещо като съблекалня, в която висяха защитни бели костюми.
- Май е време да се преоблечем – каза Кърт.
- Мислиш ли, че се налага?
- За камуфлаж – отвърна Остин. – А и ако там долу има от онези микророботи, ще е по-добре да бъдем защитени.
Кърт и Джо навлякоха върху униформите по един костюм.
После отидоха до басейна и застанаха до водата. Кърт забеляза, че нещото в средата не е модел на кораб или на брегова линия, а някакъв голям извит обект, вклинен между двете стени на басейна. От едната му страна нивото на водата беше високо, а от другата се виждаше само тесен, извит канал.
Двамата с Джо се спуснаха още няколко стъпала и отвориха нова врата. Вече се намираха под нивото на водата и се взираха в средната част на обекта през прозрачна стена от плексиглас.
- Това съм го виждал и преди – промърмори Кърт. – Прилича на язовирна стена. Външният слой е от разтрошени скали и пясък. Сивото ядро в центъра най-вероятно е от водонепропусклива глина. Долната част е позната като „прекъсваща завеса”. Вероятно е направена от бетон и пречи на водата да мине под бента.
Той посочи към задната част на обекта.
- Те дори пълнят басейна, сякаш е язовир.
- Защо им е да правят модел на бент? – зачуди се Джо.
- Не знам, но имам чувството, че отговорът няма да ни хареса.
В този миг звук от включване на генератор ги накара да замръзнат по местата си. Секунда по-късно, лампите на тавана светнаха. Кърт забеляза през водата размитите силуети на мъже в бели защитни костюми.
- Престори се, че работиш нещо – каза той.
Джо се захили.
- Сигурен съм, че тук някъде има надпис „изход”, който трябва да огледам.
- Звучи ми като работа за двама души.
Кърт и Джо се качиха по стълбите и излязоха от нишата за наблюдение. После махнаха на облечените като тях мъже от другата страна на басейна, които също ги поздравиха и отново влязоха в съблекалнята.
- Сега какво? – попита Джо.
През прозореца Кърт видя в помещението да влиза нова група мъже. Те не бяха в защитни костюми, а в изискани дрехи в тон с арабската традиция. Един мъж от персонала им посочваше разни неща. Зад тях вървеше брадат човек в сив кафтан.
- Това е Джин – посочи го Кърт, беше го виждал на снимка.
- Кои са другите? – попита Джо.
- Приличат на важни особи на обиколка – отвърна Кърт.
Джин поведе арабите към другата страна на басейна до стълбите, по които Кърт и Джо се бяха качили преди малко. После се спуснаха до нишата за наблюдение под нивото на водата.
- Дошли са за някаква демонстрация – прошепна Кърт.
- Мразя да бъда по-разумният – започна Джо, – но може би е добре да си плюем на петите, докато са заети с това.
Кърт поклати глава.
- Мъдър съвет, приятелю. Но сега разполагаме с места на първия ред. Най-вероятно ще имаме възможност да видим какво планират да правят. Мисля, че е належащо да останем облечени в тези костюми, за да не се набиваме на очи.
- „Належащо”?
- Това беше думата на деня в моя календар миналата седмица. Не мислех, че ще ми се отдаде случай да я използвам.
- Радвам се, че си обогатяваш речника. Ами ако някой от тях реши, че е належащо да ни попита какво правим тук? Или да ни накара да направим нещо, като например, да включим някоя голяма машина, а ние не знаем как?
- Ще натиснем няколко копчета, ще дръпнем две-три ръчки и ще се престорим, че сме специалисти – отговори спокойно Кърт.
- В това ни бива.
- Именно!
Кърт искаше още малко да успокои Джо, но вниманието му бе привлечено от няколко машини, които забръмчаха.
Той видя как Джин ръкомаха и говори, но през стъклото не можеше да чуе думите му.