Тестът беше успешен. Бентът беше пробит, а Нил преля в невиждани размери. Мустафа и Алрама гледаха шокирани разрушенията.
Джин се усмихна тайно и отстъпи назад. Моментът беше настъпил. Сабах държеше вратата зад него.
Мустафа се обърна към тях ухилен и в очакване. Той кимна на Сабах. Изражението на лицето му напомни на Джин за крадец с плячка в ръка. Сабах не помръдна. По лицето на Мустафа се изписа объркване, а след това гняв и страх. Той осъзна, че Сабах не би убил господаря си.
Крадецът с плячката беше заловен и лицето му го показваше. Мустафа се пресегна към оръжието си, но Сабах дръпна Джин и затръшна вратата.
След секунда, тя вече беше плътно залостена, а дъждът от куршуми по нея отекна само като силен звън в ушите.
Мустафа закрещя от другата страна:
- Какво правите?! Какво означава всичко това?!
Джин натисна копчето на интеркома.
- Много просто. Опитахте се да настроите мой служител срещу мен, но той издържа теста. Сега ще си понесете последствията.
Последваха удари с юмрук по вратата и проехтяха още няколко изстрела. Джин се зачуди как рикошетите не засегнаха нито един от двамата мъже.
Алрама закрещя:
- Джин, бъди благоразумен! Аз нямам нищо общо с това!
Джин не им обърна внимание. Той отново доближи радиостанцията до устата си:
- Обявете начало на храненето!
Горе, в контролата зала, операторът натисна друго копче. Жълтият бидон се наклони и от него заструи сребрист пясък. Водата отново стана тъмносива. От външната страна на басейна, където стояха Джин и Сабах, водата сякаш завря.
В нишата за наблюдение ефектът беше по-силен. Мустафа гледаше през прозрачната стена. Една заплашителна фигура, тъмна като мастило на октопод, се спусна напред. Тя се полепи върху гладката повърхност на плексигласа и се разстла по него.
Мустафа замръзна. Алрама го избута и се вкопчи в дръжката на заключената врата.
- Пуснете ме! – крещеше той. – Мустафа е виновен! Аз нямам нищо общо!
Дочу се странно дращене и слоят по плексигласа стана по-тъмен и плътен. Мустафа забеляза, че се образуват пукнатини. Те се разпростряха като паяжина по плексигласа и на две места станаха по-дълбоки.
Дращещият звук се усили, сякаш някой прокарваше ноктите си по черна дъска. Плексигласът завибрира, а водата зад него закипя.
Гладката стена изпука заплашително. Алрама продължаваше да блъска по вратата и да умолява Джин да го пусне. Мустафа се разтрепери и падна на колене.
- Не! – изкрещя той. – Не!
Плексигласовата стена се пропука и поддаде. Водата нахлу в нишата. Мустафа се опита да плува, но роякът от сребрист пясък го покри, проникна през дрехите му и задълба в кожата. След това го повлече към дъното на басейна.
Мустафа няколко секунди се бори като пронизана с харпун риба, но много бързо се отпусна. Водата се оцвети в червено. Алрама беше сполетян от същата участ.
Кърт наблюдаваше онемял касапницата в тестовата зала.
- Май трябваше да напуснем, когато предложи – обърна се той към Джо.
От съблекалнята двамата видяха и най-малката подробност от драмата. След като водата поаленя, те разбраха, че са останали по-дълго, отколкото е трябвало.
Двамата свалиха защитните костюми, приближиха се до задната врата и излязоха от съблекалнята.
- Надявам се, че си се сетил да пускаш трошички зад нас, та да можем да се върнем – пошегува се мрачно Джо.
- Просто ще вървим нагоре и далеч от тук – отвърна Кърт.
Двамата мъже стигнаха до главната зала над басейна, но нито един от тях не погледна назад. Докато тичаха по коридора, чуха изстрели. Първите бяха отривисти и някак организирани, отвърна им нестройна и объркана канонада, придружена от викове. Сякаш някой отвръщаше на стрелбата.
- Столовата – отбеляза Кърт. – Онези, които видяхме, сигурно са работели за мъжете, с които нахраниха микророботите.
Стрелбата се усили.
- Май битката стана сериозна – ослуша се Джо. – Може би не са успели да ги изненадат.
- Жалко за нас – отвърна Кърт. – По-добре да се скрием, ако не искаме да се присъединим към синия отбор.
Кърт зърна една врата, открехна я и погледна вътре. В помещението имаше компютри, принтери и чертожни дъски. Кърт не забеляза хора.
- Ела! – прошепна той.
Двамата влязоха и Кърт затвори вратата. Притисна се до стената и откри, че вижда част от коридора през тънък процеп между пантата и ръба на вратата.