- Провери дали има заден изход – обърна се той към приятеля си, – или пък килер, в който да се скрием, ако се наложи.
Джо отиде да огледа, а Кърт се взря през тънкия процеп. Какъвто и да беше планът на хората на Джин да се справят с охраната на гостите, изглежда, че не работеше добре. Няколко от служителите на Джин тичаха ранени по коридора. След малко се появиха подкрепления и битката явно се разгоря отново. Чуха се и взривове от шокови гранати.
- Няма къде да се скрием – докладва Джо. – Не открих и задна врата.
Кърт продължи да гледа през процепа.
- Извадихме лош късмет! Натресохме се точно в разгара на семейната караница.
- Една минута по-рано и щяхме да попаднем между куршумите – отвърна Джо.
- Но две минути по-рано и щяхме да сме минали през бойното поле, а те щяха да се бият зад гърбовете ни.
- Имаш право – съгласи се Джо.
Кърт натисна с крак вратата и разшири цепнатината, за да може да вижда по-голяма част от коридора. Чуха се стъпки, но Кърт не можа да разбере кой или какво се приближава.
- Имаме компания! – прошепна той.
Джо замръзна.
Групата отмина. Двама охранители водеха млада жена. По лицето ѝ се четеше страх, но и нещо друго. Кърт прие, че е примирение или отчаяние.
Групичката отмина, но Кърт бе обзет от странно чувство. Жената беше ниска, с тъмна права коса, кафява кожа и тъжни очи. Приличаше на затворник, но и на нещо друго. Приличаше на...
Кърт опря гръб на стената.
- Имаме проблем – каза той.
- Имаш предвид и друг освен този, че сме затворени в мазе в средата на пустинята и сме заобиколени от безмилостни убийци?
- Да – отвърна Кърт, – освен този. Виждал си Кимо, нали?
- Няколко пъти – каза Джо. – Защо?
- Опиши ми го.
- Прекрасен човек – започна Дзавала. – С фигура на футболен нападател. Набит и широкоплещест. Беше висок само метър и седемдесет, но беше силен като вол и тежеше около 80 килограма.
- Сега ми опиши сестра му.
- Тъжна и малко нестабилна, но пък си има причина за това.
- Не е моментът да се правиш на психолог – прекъсна го Кърт. – Как изглежда външно?
- Красива – отвърна Джо. – Високи скули, правилни черти, дълги крака...
- Точно така – съгласи се Кърт. – Висока и слаба с дълги крайници и изящна копринена коса.
- Накъде биеш?
- Току-що в коридора видях жена, която много повече прилича на Кимо, отколкото тази, която оставихме на „Аква-Тера“.
- Сигурно се шегуваш. Затворник ли беше?
- Май да.
- Нали не мислиш...
- Мисля!
Джо мигновено осъзна сериозността на ситуацията.
- Но ако Лейлани е тук, тогава коя е жената на острова на Марчети?
- Не знам – отвърна Кърт, – но като вземем предвид колко бързо извади пистолет срещу Марчети и после намери начин да се сдобрят, предполагам, че е професионалист.
- Ти я нарече част от ударен отряд – напомни му Джо.
- Тогава се шегувах, но тя дори не мигна.
- Да, прав си – съгласи се Джо и пое дълбоко дъх. – Пол, Гамей и Марчети са в опасност.
Кърт кимна.
- Трябва да ги предупредим. Която и да е тя, най-вероятно работи за Джин.
Преди Джо да успее да каже нещо, някой ритна вратата и тя зейна. Мъже, въоръжени с узита, нахлуха в стаята и наобиколиха двамата приятели. Мигновено ги събориха на земята и ги обезвредиха без бой.
Двама мъже ги претърсиха, докато другите ги държаха.
- Джаберуоки – простена Джо.
- Благодаря – промърмори Кърт саркастично, под тежестта на трима мъже, които го притискаха към земята. – Не бях забелязал.
Взеха им всички оръжия и инструменти и ги изправиха на крака. В този момент още един мъж влезе в стаята – Джин ал- Халиф. В ръцете му проблясваше пушка.
Джин се приближи до Кърт и процеди:
- Очаквахме ви!
- Без съмнение вашият шпионин ви е казал, че идваме.
Джин се усмихна като чакал.
- Всъщност, да. Тя ни информира.
След това заби приклада на пушката в корема на Кърт. Остин остана без въздух и се свлече на земята.
- Името ѝ е Зарина. Изпраща ви много поздрави.
На изкуствения плаващ остров „Аква-Тера“ Пол и Гамей прекараха по-голямата част от деня в компанията на Марчети и в изучаване на пробата от „дивите” микророботи.
На бърза ръка подредиха една импровизирана лаборатория, за да заместят тази в наводнения отсек. В стаята бяха разхвърляни компютрите на Марчети, един малък радио предавател и друго оборудване.
Без електронния микроскоп не можеха да наблюдават самите микророботи, но с два медицински оптични микроскопи, Пол и Гамей се опитаха да разгледат две отделни проби, в които странните се бяха струпали на малки групички, наподобяващи водорасли или бактерии.