- Условията тук не ми допадат особено – чу се в тъмнината подрезгавелият глас на Джо.
Гърлото на Кърт също беше пресъхнало. Той се стараеше да си държи устата затворена и да диша само през носа.
- Не поръчахме ли обслужване по стаите преди повече от час?
- Мисля, че го направихме – отвърна Джо. – Дали забавянето не се дължи на престрелката?
- Струва ми се, че не продължиха след редовното време, но сигурно трябва да разчистят бъркотията и да се разправят и с други. Най-вероятно нямат защо да ни разпитват, тъй като Зарина им докладва всичко.
- Едно не разбирам – рече Джо. – Защо я нападнаха на кея, щом е била на тяхна страна?
Кърт се замисли.
- Има много причини – започна той. – Може да е била под дълбоко прикритие и онези бандитите да не са знаели за нея. Възможно е също така да са я нападнали, за да ни отвлекат вниманието. Едно е сигурно, нападението ни накара да се втурнем да я защитаваме и разсея всяка капка съмнение. Най-добрите измами са дело не на самите мошеници, а на жертвите. Всъщност ние видяхме това, което искахме да видим: приятел в беда. Вече бяхме загубили Кимо и другите и бяхме нащрек. Нямаше да приемем лесно непознат човек. Но след като я спасихме, вродените ни инстинкти да защитим себе си и приятелите си, се задействаха.
- Освен това тя разполагаше с паспорта на Лейлани и нейните имейли. А и знаеше, че сестрата на Кимо се е свързвала с НАМПД, за да получи новини за брат си.
- Предполагам, че са взели всичко това от истинската Лейлани – отбеляза Кърт.
- Вероятно са я отвлекли и са я заменили със Зарина още при пристигането ѝ в Мале.
Джо бе напълно прав. Трябваше колкото се може по-бързо да се измъкнат оттук.
- Трябва да се измъкнем – заяви Кърт. – Опипах внимателно тази тръба и не успях да открия слабо място.
- Тук също няма. Опитах да я разклатя, но е захваната с болтове за скалата. Не помръдва.
В този момент вратата на килията се отвори. Лампите на тавана светнаха и ослепиха за секунда Кърт и Джо.
Влязоха Джин и брадатият мъж Сабах, който сякаш никога не се отделяше от него. Придружаваха ги няколко въоръжени до зъби охранители.
- Не виждам да носят кърпи или бонбони – отбеляза Джо.
- Тишина! – изкрещя Сабах.
Джин вдигна ръка, за да покаже, че няма проблем.
- Този ден беше много интересен – започна той, – повече за вас, отколкото за мен.
Английският му беше добър, с лек акцент, но си личеше, че е учил в чужбина, вероятно във Великобритания.
- Ще стане още по-интересно, когато не се появим на уреченото място – каза Кърт. – Много хора те следят внимателно, Джин. Ако ни убиеш, ще засилиш интереса им още повече.
- Значи сте се примирили със съдбата си?
- Освен ако не си дошъл да ни освободиш – вметна Кърт.
- Не ви ли е страх да умрете?
- Умирането не е в списъка ни със задачи за днес. Но заедно с това не се заблуждаваме за сериозността на ситуацията. Въпросът е, дали ти не се заблуждаваш?
Джин ги изгледа озадачен. Кърт го прие за добър знак. Въпреки че нямаше представа докъде ще стигне с това, всичко, което можеше да разклати нервите на техния домакин, щеше да им бъде от полза.
- Аз не си играя игрички, както казвате вие – отвърна студено Джин.
- Напротив! – рече Кърт. – Създаваш играчки в мазето си и ги взривяваш. Дори не осъзнаваш колко бързо ще свърши тази твоя игра. НАМПД е по петите ти. Това означава, че ЦРУ, Интерпол и Мосад също скоро ще те погнат. Особено ако не се появим живи и здрави. Убий ни и няма да имаш къде да избягаш.
- Какво ви кара да мислите, че ние бягаме, господин Остин?
- Ако не го правите, ви съветвам да започнете да бягате колкото се може по-бързо. Притиснати сте от всички страни. Нападението над катамарана доказа, че сте отчаяни, а престрелката тази вечер и двамата мъже, които убихте, показват, че сте уязвими.
Дълбок, буботещ смях се надигна в Джин.
- Бих казал, че вие сте много по-уязвими от мен.
- А аз бих казал, че можем да ти предложим начин да се измъкнеш.
Джо погледна изумено Кърт.
Кърт се хващаше за сламки и измисляше историята в движение. Това беше единствената карта, която му беше останала. Трябваше да посее поне малко семенце на съмнение в ума на Джин, за да го накара да повярва, колкото и безумно да звучи, че Кърт, Джо и НАМПД могат да помогнат на Джин да избегне надвисналата над него опасност.
Джин се приближи до Кърт.
- Нито искам, нито се нуждаят от това, което се опитвате да ми предложите, господин Остин – рече хладно Джин. – Дойдох само да ви съобщя, че ще умрете.