- Имам усещането, че тук се използва подобен принцип – каза Марчети. – Само че не в атмосферата, а в морето.
Той посочи към масата с уредите.
- Опитах да пресъздам цикъл на слънчево затопляне и изстиване в тази водна проба. Но има един проблем с моята теория. Дори и с мътния слой роботи отгоре, тя се държи като обикновена морска вода.
- Какво означава това?
- Микророботите поглъщат част от топлината, но не толкова, колкото е необходимо, за да се охлади водата така, както видяхме да се случва.
- Колко е разликата?
- Значителна – отвърна той. – Близо деветдесет процента отклонение. А това е много.
- Искате да кажете, че от експеримента сте открили...
- Само десет процента от охлаждането, което регистрирахме в открито море. Да, точно това искам да кажа.
Гамей се огледа наоколо. Не беше нужно да попита дали е провел опита както трябва, или дали иска да го повтори. Той стоеше тук от часове и преди да стане програмист е бил инженер. Гамей предположи, че Марчети знае какво прави. Освен това, тя забеляза още шест експеримента, приличащи на този пред тях. Предположи, че са контролни.
- Какво означава това? – попита тя. – И този път си представете, че сте жена и споделете предположенията си.
- Има две възможности – започна той. – Или нещо друго е отговорно за по-голямата част от охлаждането, или микророботите карат океана да изстива чрез някакъв друг процес, или механизъм, който още не сме открили.
- Още една причина да продължим да плаваме към тях – отбеляза Гамей.
- Страхувам се, че да – съгласи се Марчети.
Преди Гамей да успее да отговори, в лабораторията запищя аларма. Звукът беше силен, пронизителен и придружен от мигащи лампи.
- Какво става?
- Пожар – каза Марчети. Той се пресегна към копчето на интеркома и го натисна. – Какво става, началник?
- Включиха се няколко топлинни датчика – отвърна мъжът като очевидно все още проверяваше какво се случва. – Имаме потвърждение – добави той. – Пожар в машинното отделение.
Пол Траут чу алармата и се затича по коридора. Скоро стигна до импровизираната лаборатория. Марчети говореше разпалено по интеркома с главния инженер. Гамей стоеше до него с притеснено изражение на лицето.
- Пожар – каза тя.
- Досетих се – отвърна Пол.
Той надуши пушек и характерната миризма на подпалено дизелово гориво.
- В машинното ли е?
Тя кимна.
Марчети попита по микрофона:
- Можете ли отново да включите роботите?
- Не отговарят.
- Ами аварийната противопожарна система?
- Също не отговаря.
Марчети изглеждаше притеснен.
- Продължавай да опитваш – нареди той и отново натисна копчето на интеркома. – Ще трябва да го гасим сами. Кажи на Костис и Кристатос да ме чакат там, а другите да са в готовност.
Марчети погледна Пол и Гамей.
- Някой от вас да има опит в гасенето на пожари?
- Аз да – отвърна Пол. – Ще дойда с вас.
Сега беше ред на Гамей да се притесни.
- Пол, моля те! – рече тя.
- Всичко ще е наред – успокои я той. – Имам опит в такива ситуации. Ти иди на безопасно място.
- В контролната зала – каза ѝ Марчети. – Главният инженер е там.
Гамей кимна.
- Внимавай! – рече тя на мъжа си.
Пол се втурна през вратата заедно с Марчети и двамата слязоха по стълбите към главната палуба. Оттам, второ стълбище ги отведе до корпуса, откъдето поеха по коридора към машинното отделение. Димът в задната част на острова стана по-гъст.
- Това е противопожарният отсек – обясни Марчети и се насочи към помещение с няколко високи врати.
Намираха се на петнайсетина метра от машинното. От миризмата на гориво им прилоша, а топлината от пожара ставаше все по-силна.
Марчети отвори един панел с надпис „пожар”. Вътре бяха закачени яркожълти костюми, изработени от „Номекс”, и украсени с оранжеви отражателни ленти. На рафт над всеки от костюмите стояха кислородни бутилки и маски. Всеки ВДА, или въздушен дихателен апарат, включваше устойчива на огън и топлина маска, както и регулатор, комуникационна система и малък дисплей. Имаше и специален колан, на който висяха фенерче и други инструменти, заедно с цилиндри с въздух и който се закачваше на гърбовете на мъжете.
Марчети грабна един от костюмите. Пол го последва. Докато ги обличаха, пристигнаха Костис и Кристатос.
Двамата мъже също се приготвиха.
След като си нагласи маската, Пол отвори клапана на регулатора. После вдигна палец във въздуха. Кислородът течеше.