Марчети се пресегна и натисна едно копче в страничната част на маската на Пол. Той дочу статичен шум и след малко гласът на Марчети прозвуча през вградените слушалки.
- Чуваш ли ме?
- Силно и ясно – отвърна Пол.
- Чудесно! Респираторите са оборудвани с радиостанции.
Пол беше готов. И двамата мъже от екипажа също приключваха с обличането на костюмите. Марчети се приближи до маркуча, закачен за стената и го разви.
Пол му помогна и двамата тръгнаха напред.
Щом наближиха отворената херметическа врата към машинното отделение, Пол попита:
- Какъв е планът?
- Докато главният инженер се опитва да задейства роботите, ние ще направим всичко по силите си, за да спрем пожара.
- Защо просто не го запечатаме?
- Един от хората ми е вътре – отвърна Марчети.
Пол огледа горящото помещение. Не можеше да си представи, че някой ще оцелее в тези пламъци, но ако имаше дори и минимален шанс, бяха длъжни да опитат да го намерят.
- Къде би могъл да се скрие от пожара?
- Има малък кабинет в задната част на машинното. Нещо като контролна зала. Ако е бил там, когато се е разразил пожарът, може и да е жив.
Вече бяха развили два маркуча. Единият държаха Пол и Марчети, а другият Костис и Кристатос.
- Пуснете водата! – нареди Марчети.
Един от хората му завъртя крана и маркучите оживяха от напора на водата. Марчети отвори накрайника и струята излетя напред. Въпреки че той държеше здраво, Пол усети, че се бори с маркуча.
Той затегна хватката и стегна коленете си, за да се избута напред. Двамата с Марчети влязоха в машинното отделение.
Щом преминаваха през херметическата врата, на Пол му се стори, че прекрачват прага на ада. Обгърна го черен дим, толкова гъст и задушлив, че на моменти виждаше само лампичката на своя респиратор. Горещи вълни сякаш го опичаха през костюма, а очите му сълзяха от дима, прокрадващ се под маската. От време на време оранжеви огнени кълба осветяваха помещението. Те изригваха отгоре, отдолу и около мъжете, като дори преминаваха над главите им подобно на танцуващи демони. Няколко слаби експлозии разтресоха задната част на помещението.
Марчети пръскаше с водата наляво и надясно и нагласяше струйника, за да разшири струята. Неговите хора работеха уверено с втория маркуч. С помощта на двете мощни водни струи, мъжете успяха да овладеят пламъците, но добавиха вълни от свръх нагрята пара към и без това врящото помещение.
- Виждаш ли източника? – попита Марчети.
- Не – отвърна Пол, като се опитваше да види нещо през дима.
- В такъв случай ще трябва да продължим напред.
До този момент Пол възприемаше Марчети като слаб човек, който говори прекалено много, но сега се възхити от куража, с който се опитваше да спаси острова си и се бореше за живота на един от хората си.
- Насам! – извика мъжът, който насочваше струята на другия маркуч.
Пол се обърна и видя как се борят с пламъците и разчистват път за него и Марчети.
Пол събра кураж и продължи да следва Марчети. Двамата преминаха през сърцето на пожара.
Той имаше чувството, че стои върху разтопена лава.
Отляво изригна ново огнено кълбо и вълната събори Марчети на пода.
Пол му помогна да се изправи.
- Това не ми харесва! – провикна се той. – Трябва да се върнем!
- Казах ти, че един от хората ми е там долу!
Още една слаба експлозия ги разтърси и се надигна ново огнено кълбо, но двамата го отблъснаха с водата от маркуча.
Машинното отделение беше с височината на три етажа, четири пъти по-дълго и пълно с тръби, маркучи и висящи пътеки. На места пламъците достигаха тавана и всичко беше изпълнено с дим. Ако не губеха битката, то поне постигнаха равновесие.
- Трябва да наводним помещението – каза Пол. – Това е единственият начин.
- Опитахме се – отвърна Марчети. – Противопожарната система не реагира. Трябваше да се включи при седемдесет и девет градуса, но не го направи. Пробвахме да я задействаме от мостика, но отново нищо.
- Трябва да има друг начин – каза Пол. – Вероятно тук долу е поставен ръчен превключвател.
Марчети се огледа наоколо.
- Има четири – каза той. – Най-близкият би трябвало да е натам. До генератора.
- Трябва да го задействаме.
Елууд се поколеба.
- Щом го направим, вратите ще се затворят автоматично – обясни той. – Който и да го задейства, ще бъде хванат в капан.
- За колко време?
- Докато пожарът угасне и температурата спадне.
- Тогава да не губим време.
Марчети погледна надолу към огънатата пътека, която водеше до може би незасегнатия от пожара кабинет. Тя беше усукана, сякаш беше попаднала в центъра на експлозия. Отвсякъде ги заобикаляха пламъци, пушек и вряща вода, капеща от тавана – нямаше начин да преминат през всичко това.