Выбрать главу

- Добре! – съгласи се Марчети и се обърна към задната стена на помещението. – Натам!

В контролната зала цареше истински хаос. Двама от хората на Марчети работеха припряно на компютрите и се опитваха да включат роботите или противопожарната система.

Главният инженер, нисък, но як грък, следеше пожара. Гамей успя да долови разговора по радиостанциите между двата пожарни екипа. Не ѝ се стори много оптимистичен.

- Много ли е лошо положението? – попита тя.

Долу не ѝ се струваше пожарът да е толкова заплашителен.

- Бързо се разрасна – отвърна инженерът. – Цялото машинно отделение гори. Най-вероятно има изтичане на гориво.

- Разпространил ли се е? – попита Гамей. Страхуваше се Пол да не попадне в капан.

- Още не – отвърна мъжът.

Гамей се опита да не мисли върху думите му. В този момент влезе Лейлани. Тя изглеждаше уплашена и объркана.

- Какво става?

- Машинното отделение гори – обясни ѝ Гамей. – Един член на екипажа е хванат в капан. А автоматичните системи не работят.

Лейлани седна. Цялата трепереше. Изглеждаше сякаш ще се разплаче, но в момента на Гамей не ѝ беше до това.

- Ами ако пожарът се разпространи? – обърна се тя към инжЕнера. – Съпругът ми, Марчети и останалите няма да могат да избягат.

- Не и ако успеят да го потушат – отвърна той.

- Трябва да изпратите още хора долу – намеси се внезапно Лейлани.

Гамей и мъжът я погледнаха.

- Ако роботите не работят, трябва да изпратите още хора – повтори тя.

- Тя е права – съгласи се Гамей, изненадана от внезапната ѝ твърдост.

- Опитваме се да включим роботите – настоя мъжът.

- Забравете проклетите роботи! – викна Гамей. – Четирима мъже не могат да потушат този пожар.

- Екипажът ни се състои само от двайсет души – отвърна главният инженер.

На Гамей винаги и се е струвало, че това е грешка и сега разбра защо.

- Предлагам да изпратим всички, които са обучени да се борят с пожари – каза тя, – иначе Пол и другите ще трябва да се върнат обратно.

Мъжът погледна към двамата мъже, работещи на компютрите.

- Е?

Те поклатиха глави.

- Кодът е затворен. Всеки път щом се опитаме да пробием през външната част на програмата, тя се занулява и трябва да започнем отначало.

Гамей не разбра какво означава това, но ѝ стана ясно, че няма много смисъл да продължават.

Главният инженер въздъхна.

- Роботите са неизползваеми – рече той, признавайки очевидното. После се обърна към мъжете:–Вървете! Ще наредя на другите да ви чакат в машинното.

Двамата станаха от компютрите и се насочиха към вратата.

- Благодаря ви – каза Гамей. Зарадва се, че Пол ще получи помощ.

По радиото прозвуча гласа на Марчети:

- Някакъв успех, началник?

- Не – отвърна главният инженер по микрофона. – Нямаме достъп. Изпращам ви подкрепление.

- Разбрано! – отвърна Марчети. – Ще заобиколим системата.

- Какво означава това? – попита Гамей.

- Ще напълнят машинното отделение с халон – обясни мъжът. – Той ще потуши огъня.

- Какви са неговите недостатъци?

- Халонът е токсичен. И за да има ефект, помещението трябва да е затворено. След като го задействат, вратите ще се затворят автоматично. Всички в машинното ще бъдат в капан, докато датчиците не решат, че огънят е потушен и температурата в помещението е спаднала под точката на възпламеняване.

На Гамей и прилоша. Тя разбра какво означава това.

- Не мисля, че ще има проблем – каза мъжът. – След като отделението бъде изпълнено, огънят би трябвало да загасне за трийсет секунди. В момента, температурата там е 123 градуса. По мои изчисления времето, необходимо за охлаждане, е около десет минути... Стига всичко да мине по план.

Десет минути, в които Пол трябва да стои зад заключена врата в истинска пещ. Гамей едва понасяше тази мисъл. Но нещо друго ѝ се стори по-лошо.

- Ако всичко мине по план – повтори тя. – Като гледам как се развиват нещата, това е ужасно смело предположение.

Ами ако вратите не се затворят? Или по-лошо, ако не се отворят?

Мъжът не каза нищо, но от начина, по който се размърда в стола си, тя разбра, че вече си го бе помислил.

През това време в машинното отделение Пол и Марчети бяха стигнали почти до задната стена. Стори им се, че им отне цяла вечност да прекосят огромното помещение. В един от участъците пътят им беше препречен от отломки и горящо гориво. В друг ги спря гореща пара от разкъсан водопровод.