Дзавала го направи и Кърт почувства как гумата се притиска към гърба му. Той опря крака на стената от своята страна и също забута. Усети гумата между тях да се свива лекичко. В гърба и краката му имаше достатъчно напрежение, което щеше да им позволи да се вклинят в дупката на кладенеца. Освен това можеше да си сгъне колената с още петнайсет-двайсет сантиметра.
- Стегни коремните мускули и да видим дали ще можем да го направим – каза той.
Джо започна да избутва силно с крака. Кърт направи същото. Той усети натиск в долната и горната част от гърба си, където гумата го притискаше. С минимално усилие, двамата се издигнаха над камарата трупове.
- Може и да се получи – рече Джо.
- Първо ти, после аз – предложи Кърт. – Крачка по крачка.
Джо премести крака си, наклони се на една страна и почти падна. Успяха да се закрепят и Кърт натисна силно с левия си крак. Издигнаха се с около двайсет сантиметра. Той бързо премести десния си крак на ново положение.
Следващото движение на Джо беше по-внимателно и не след дълго двамата вече пълзяха нагоре бавно, но сигурно.
- Забравих да ти споделя – каза Джо с пъшкане. – Преди да ни се нахвърлят в онази стая, видях карта с разни течения. Беше на Персийския залив, Арабско море и половината от Индийския океан.
Двамата с Кърт избутаха в синхрон, издигнаха се петнайсетина сантиметра и нагласиха краката си.
- Забеляза ли нещо необичайно в нея? – попита Кърт с усилие.
- Нямах... много... време да я разгледам внимателно – отвърна Джо, – но се замислих за нещо.
Двамата отново се придвижиха нагоре.
- За какво? – попита Кърт.
- Ако Джин използва малките си зверчета... да разруши някакъв бент... защо ги открихме... в Индийския океан... на хиляда и шестстотин километра от сушата?
Кърт позволи на част от мозъка си да обмисли въпроса, но запази концентрацията си върху изкачването.
- Добър въпрос – каза той. – Язовирите препречват реки... Реките се вливат в морета... Може малките роботчета да са били отнесени случайно в океана.
Кърт се опита да си спомни кои язовири се намират около Индийския океан или Персийския залив, но не се сети за нито един по-голям.
Двамата спряха, за да си починат.
- Във всички случаи – добави Кърт, – трябва да се измъкнем от тук. Каквито и да са целите на онзи ненормалник, те няма да донесат нищо хубаво на никого освен на него.
Стигнаха до облицованата с кирпич част на кладенеца. Шегите и смехът спряха, защото изкачването стана по-трудно.
Кърт почувства как гърбът, коремните мускули и краката му започват да горят. Той стисна зъби и продължи нагоре.
- Добре ли си? – попита Остин.
- Да – простена Джо. – Но не бих искал да започвам отначало.
Кърт погледна надолу. Кракът му се подхлъзна лекичко, но той стегна коляно и заби петата си в стената. Краката му трепереха, а в един от прасците си усети болезнени конвулсии. – Още метър и половина – каза той задъхано. – После ще задействаме... втората част от плана.
- Ами ако лошите са все още горе? – попита Джо.
- Не съм чул и звук, откакто колите потеглиха.
- Ами ако са оставили човек да пази?
- Нали имаме пистолет.
Двамата се изкачиха още трийсетина сантиметра и лицето на Кърт се окъпа в лъчите на угасващото слънце.
На около крачка от върха на кладенеца се дочу странен звук – остро свистене, което отекна в глинените стени.
- Чу ли това? – попита Джо.
- Опитвам се да разбера какво е – отвърна Кърт.
Свистенето се засилваше с всяка изминала секунда и в този миг точно над тях премина огромна сянка. Кърт зърна корема на огромен сиво-бял въздушен апарат. Предкрилките и задкрилките се простираха настрани като пера. Предният колесник с шест гуми се подаваше напред като орлови нокти, търсещи клон, за който да се захванат.
- Какво е това? – попита Джо.
- Някакъв самолет – отвърна Кърт.
Машината прелетя на не повече от шейсет метра над кладенеца и отмина за около секунда-две, но Кърт успя да забележи нещо странно във формата ѝ.
- Не се сетих, че се намираме в края на пистата – каза Джо. – Не бих искал да се покажа в неподходящия момент и да бъда прегазен от някой „Боинг 747”.
Кърт потисна смеха, който се надигна в него и се избута по-силно с крака, докато не застана малко под ръба на кладенеца.
Бедрата и прасците му трепереха от умора, а коремните му мускули горяха от напрежението да притискат гърба му в гумата. Имаше усещането, че е направил сто коремни преси със седемкилограмова медицинска топка, долепена до гърдите.
Остин извади деветмилиметровия пистолет от джоба си и дръпна предпазителя.