- Какво става?
- Вратите не отговарят – каза той. – Изпратих им команда да се подготвят за отваряне, но те остават в заключен режим.
- Възможно ли е да са се повредили от пожара?
- Съмнявам се – отвърна мъжът.
Той още няколко пъти натисна копчетата и после провери нещо друго.
- От компютъра е... Блокира командата.
- Защо?
Гамей видя как Лейлани се изправя.
- Аз знам защо – каза младата жена. – Отеро е виновен.
- Той се намира в брига – отвърна мъжът.
- Марчети ми каза, че той е компютърен гений – каза тя. – Може да го е планирал предварително, в случай, че бъде заловен и иска да създаде неприятности на Марчети. Точно както направи с роботите.
Главният инженер продължи да се опитва да реши проблема.
- Определено е от компютъра – каза той. – Всичко друго работи нормално.
Гамей почувства, че ѝ става лошо. Тя не знаеше как онзи мъж успява да ги измъчва от разстояние.
- Трябва да слезем долу и да го принудим да изключи това, което е задействал – каза Лейлани. – Ако се наложи, ще опрем пистолет в главата му.
Умът на Гамей препускаше. Уравновесеността и омразата ѝ към насилието бързо изчезнаха при мисълта, че съпругът ѝ е затворен в изпълнено с отровни изпарения машинно отделение и кислородът му свършва.
- Гамей – каза Лейлани, – вече загубих близък човек заради тези хора. Не е нужно да се случва и с теб.
Показанията на температурата върху монитора блеснаха в зелено и часовникът отбеляза седмата минута. На Пол му оставаше кислород за три минути.
- Добре – отвърна Гамей. – Но никакви оръжия.
Главният инженер се обърна към един от хората си:
- Роко, замести ме! Отивам с тях!
Лейлани хвана дръжката на вратата и я отвори. Гамей я последва. Нямаше представа какво ще прави щом стигне до брига.
През това време в машинното отделение Пол стигна до изчезналия член на екипажа. Клекна до мъжа и го обърна. Човекът лежеше безжизнен. Пол свали ръкавиците и потърси пулса му. Марчети се приближи.
- Е?
Пол задържа ръката си на китката на мъжа, с надежда да улови нещо.
- Съжалявам!
- Проклятие! – изруга Марчети. – Всичко е било напразно!
Пол се чувстваше по същия начин. Но тогава, под мигащата светлина на алармата, забеляза нещо на врата на мъжа. Обърна го настрани и отмести един кафяв кичур.
- Не е било съвсем напразно – каза Пол и насочи светлината към едно синьо петно в задната част на главата на човека. Опипа гръбначния стълб, но не усети да е скован.
- Какво има?
Пол се пресегна и изключи радиостанцията на Марчети. После направи същото и със своята. Елууд изглеждаше объркан.
Вече никой не ги слушаше и Пол можеше да говори свободно. Той рядко прекрачваше границата и предпочиташе да бъде спокоен и рационален, докато останалите развиваха конспиративни теории и настояваха, че небето пада, но сега не виждаше друга причина за случващото се.
Пол погледна Марчети в очите и заговори достатъчно високо, за да може да го чуе през маските.
- Този мъж не е умрял от отровните изпарения или от топлината. Вратът му е счупен.
- Счупен?
Пол кимна.
- Бил е убит, Марчети! На борда има саботьор.
Елууд изглеждаше объркан.
- Това е единственото обяснение за пожара и срива в системите и тъй като си тук, с мен, предполагам, че не си ти. Но може да е всеки друг. Някой от екипажа или човек, пътуващ тайно. Той вероятно има скрити връзки с Отеро или Метсън. Предлагам да си остане между нас, докато не разберем кой може да е.
Марчети погледна към мъртвия човек и пак към Пол. После кимна.
Пол включи радиото и вдигна мъртвеца. Марчети също включи своето.
- Тръгваме към главната врата – съобщи той в командната зала.
На долната палуба Гамей, Лейлани и главният инженер стигнаха до брига. Мъжът отвори вратата на килията и Гамей влезе вътре. Отеро я погледна. Навъсените му очи бяха тъмни.
- Знаем, че си объркал компютърната система – каза тя. – Съпругът ми е затворен в машинното отделение, в което бушуваше пожар. Искаме да отвориш вратите, за да може да излезе.
- Защо да го правя?
- Защото, ако загине, това ще бъде убийство, което е много по-лошо от всичко, направено от теб досега.
Отеро заклати леко глава, сякаш се опитваше да претегли плюсовете и минусите на молбата ѝ.
- Проклет да си! – изкрещя Гамей, пристъпи напред и му зашлеви шамар. – Има хора, които биха те убили заради това, което стори. Казах им, че не е необходимо, че не е редно!
Тя грабна от ръцете на главния инженер един лаптоп с включен Wi-Fi и му го подаде.
Отеро го погледна, но не направи нищо.
- Казах ти, че няма смисъл – ядоса се Лейлани.