- Можеш ли да познаеш модела?
- Мисля, че са модифицирани. Предният колесник е с шест гуми като на „Ан-70”, голямата опашна рампа е като на „C-130” и други военно-транспортни машини, но формата е различна. Приличат ми на...
Тогава Кърт се сети. Беше виждал подобен самолет преди две лета да потушава пожари в Португалия.
- Това са модифицирани „Алтаири”–каза той.–„Бериев Б-200”. Наподобяват летящи лодки с реактивни двигатели. Кацат на вода, загребват четири тона от нея, отлитат и я изсипват над пожара.
Джо изглеждаше озадачен от новината.
- За какво му е на Джин самолет за гасене на пожари, кацащ на вода? Тук малко неща могат да се подпалят и няма вода за загребване.
Кърт наблюдаваше как цистерната спира до първия от самолетите и реши, че е разбрал отговора.
- По този начин изсипват микророботите в морето – каза той.
- Във водните резервоари са – добави Джо.
Кърт кимна.
- В момента една цистерна е закачена за един от самолетите, но освен ако някой не е поставил горивопровода на грешното място, едва ли от нея изтича авиационно гориво.
- Значи не са решили да бягат от тук – каза Джо. – Ами макетът на бента?
Кърт подаде бинокъла на Дзавала.
- Погледни зад онези камиони.
Джо доближи бинокъла до очите си.
- Виждам жълти бидони върху палета – каза той.
- Изглеждат ли ти познати?
Джо кимна и погледна към самолетите.
- Не забелязвам да ги качват в самолета. Изглежда, в най-близкия товарят оръжия и амуниции, а наблизо има две лодки „Зодиак” като тези, които използват морските тюлени.
- Явно нашите приятели ще ходят на някое малко по-влажно място – каза Кърт. – Това не е никак лоша идея.
Джо върна бинокъла на Кърт.
- Виж дали ще можеш да откриеш някоя чешма.
- Съжалявам, партньоре – отвърна Кърт. – Мисля, че току-що се измъкнахме от единствения водоизточник в района. А и той беше пресъхнал.
- Също като в мола – каза Джо и се опита да си прочисти гърлото от праха и пясъка, които беше вдишал. Кърт се постара да не мисли за жаждата, която го мъчеше.
- Питам се – каза Остин, – дали не свързваме грешните точки. Може би макетът на бента, който разбиха, няма нищо общо с диаграмата в онази стая и случващото се в Индийския океан.
- Две мишени?
Кърт кимна.
- Два вида транспорт. Два различни начина за пренасяне на микророботите. Може да са дали старт на две различни операции.
- Дали не подценихме нашето откачено приятелче?
- Възможно е – отвърна Кърт.
- Какво предлагаш?
- Първоначалната ми идея бе да излетим от тук със самолет – каза Остин, – но сега явно имаме избор. Какво предпочиташ, камион или самолет?
- Камион – отвърна Джо.
- Наистина ли? – учуди се Кърт. – По въздух е по-бързо. А и двамата разбираме от самолети.
- Не и от тези.
- Същите са – настоя Кърт.
Джо сви устни.
- Някога изчислявал ли си колко неприятности ни докарва безкрайният ти оптимизъм? – попита Джо. – Те НЕ СА същите. А дори и да бяха, къде ще отидеш щом поемеш контрол над самолета? Тук е Близкият изток. Самолетите, които преминават граници без разрешение, не оцеляват дълго. Саудитците, израелците, Седми флот, всички могат да ни свалят, преди да успеем да обясним защо сме нарушили зоната им, забранена за полети.
Кърт не гореше от желание да признае, но Джо бе прав.
- Освен това – добави Дзавала, – тези самолети могат да попаднат на по-лошо място от това. Но камионите трябва да се придържат към пътищата и да останат близо до цивилизацията. Няма много места, до които един камион може да стигне от тук. Предлагам да се качим.
- Отзад ли? – попита Кърт. – С десет милиарда малки хищни машинки?
Джо взе бинокъла от Кърт и го насочи към бидоните, наредени до няколко покрити ремаркета.
- От начина, по който хората на Джин се държат на разстояние, мога да предположа, че имат представа какво има в контейнерите. Това е добре за нас. Така няма да се доближават прекалено и шансът да ни открият и хвърлят отново в кладенеца, намалява.
Кърт не каза нищо.
- И – добави Джо, вероятно предчувствайки, че победата е близо, – ако ни открият в камионите, ще можем да скочим и да избягаме. Малко е трудно да го направим на девет хиляди метра над земята.
Кърт не можа да си спомни кога за последно Джо е изказвал толкова убедителен аргумент.
- Нави ме!
- Наистина ли?
- Когато си прав, си прав – каза той, избърса малко прах от униформата си и я оправи. – А в този случай си напълно прав, приятелю.
Джо върна бинокъла на Кърт. Изглеждаше доволен от себе си. Опита се да си оправи униформата, за да изглежда по-представително.