- Тръгваме ли?
Кърт прибра бинокъла в предния джоб на ризата си.
- Тръгваме!
Тъмнината се спусна и над пустинята се разстла безлунна нощ. Товаренето и обслужването на руските самолети продължи. Около площадката бяха поставени мощни прожектори, подкрепяни и от светлината на фаровете на няколко джипа и хъмвита.
Странната подредба помогна на Кърт и Джо да се промъкнат в зоната за товарене. Хората, работещи в осветената част, бяха слепи за случващото се в тъмнината на пустинята.
Щом стигнаха площадката, двамата извадиха куфиите си и покриха лицата и главите си. Освен че бяха малко по-мръсни и раздърпани, униформите им не се различаваха от тези на мъжете, които товареха.
- Хвани нещо – прошепна Джо и вдигна малък сандък с оборудване. – Всеки може да изглежда като длъжностно лице, стига да носи нещо и да върви забързано.
Кърт го последва и двамата излязоха на открито. Никой не им обърна внимание. Внимателно се заоглеждаха наоколо, без да изглеждат подозрително.
Остин забеляза няколко наредени жълти бидона. Бяха останали само дванайсетина от близо шейсет.
Той ги посочи и с Джо се упътиха към тях. Докато се приближаваха към бидоните, някой им извика нещо на арабски.
Кърт се обърна. Брадатият мъж на име Сабах им говореше нещо. Кърт разпозна част от думите. Сабах говореше нещо за мързеливи работници.
Сабах посочи и отново извика с ръце около устата. Изглежда, имаше предвид един бездействащ мотокар.
Кърт вдигна ръка, за да покаже, че е разбрал и се насочи към него.
- Мисля, че иска да се повозим.
Джо го последва.
- Знаеш ли как се кара това нещо?
- Един-два пъти съм виждал как го правят – отвърна Кърт. – Едва ли е толкова трудно.
Джо се притесни, но последва Кърт до сиво-оранжевия мотокар. После зачака отстрани. Остин се качи на машината и се опита да разгадае как се управлява.
Сабах отново извика.
- Поне запали двигателя – прошепна Джо.
Кърт намери ключа и го завъртя, а двигателят оживя.
- Качвай се! – нареди той.
Джо стъпи на стъпенката на машината и се хвана бързо като пожарникар за стара пожарна.
Кърт откри педала на съединителя и лоста на предавките. Мотокарът имаше три скорости: бавна, бърза и задна. Остин натисна педала, включи на бавна скорост и даде малко газ.
Нищо не се случи.
- Не се движим – прошепна Джо.
- Да, виждам.
Кърт отпусна съединителя още малко и натисна повече газта. Двигателят зарева, зъбните колела се завъртяха и голямата машина се впусна напред като учебна кола в ръцете на неопитен курсист.
- Леко! – викна Джо.
- Мислех, че това беше леко – отвърна Кърт.
Сабах махна нетърпеливо и им посочи към купчината жълти бидони, всеки от които стоеше върху собствено дървено пале.
Кърт насочи машината натам. Пред тях, един друг мотокар вдигаше пале с жълт бидон. Докато пренасяше товара, втори работник го завърза с метално въже. Очевидно никой не искаше да разсипе съдържанието на тези контейнери.
Мотокарът включи на задна и изчезна. Работникът все още се държеше за предната му част.
- Това е твоята задача – обясни Кърт.
- Чудесно! – рече мрачно Джо.
- По-добре намери кабел.
Джо откри един закачен за горната предпазна решетка на мотокара, взе го и скочи в движение.
Дзавала се насочи към жълтите бидони, а Кърт се бореше да овладее голямата машина. Накрая успя да я насочи напред. После хвана ръчката за управление на вилата и опита да я спусне, но вместо това я вдигна. Имаше реална опасност да пробие бидона.
Кърт натисна спирачката и машината закова на място.
Той свали вилата и видя Джо. Очите му бяха разширени от ужас. Кърт не го винеше. Щом вилата застана на правилната височина и под нужния ъгъл, Остин внимателно премести мотокара напред и вдигна палето.
Джо се приближи, върза здраво бидона и даде знак на Кърт, че е готов.
Кърт върна много внимателно назад и зави. После отново тръгна напред и откри, че с бидона и Джо отпред машината е много по-стабилна.
Той я приближи до камионите, като следваше първия мотокар.
Имаше общо пет камиона с ремаркета, покрити с брезент. Изглежда, първият вече беше натоварен и го затваряха. Другите все още чакаха.
Сабах посочи към последния и Кърт се насочи натам. Той се доближи до задната броня и вдигна вилата. Щом се изравниха с нивото на ремаркето, Джо развърза бидона и го бутна напред. Цялото пале се плъзна върху няколко малки колелца. Той го нареди до другите бидони и го върза. Задачата беше изпълнена и Джо отново се качи на мотокара.