Той започна да я тръска бързо и да я търка в панталоните си.
- Изгаря ми кожата! – каза той, а по лицето му се четеше болка.
- Хайде, Пери! – извика Кимо.
Халверсън се качи на масата, но тя се огъна под тежестта на двамата мъже. По ръката и крака му все още имаше малко от сребърното вещество.
Кимо се хвана за ръба на люка и се задържа, но Халверсън падна. Той се строполи по гръб и си удари главата. Изглежда, че ударът го зашемети. Той простена и се претърколи, а после опря длани на палубата, за да се изправи.
Сивото вещество покри ръцете и гърба му. Пери успя да се изправи и се задържа за ръба на отвора, но прахът достигна лицето му. Халверсън започна да маха с ръце, сякаш около него кръжаха пчели. Очите му бяха затворени, но странните частици се промъкваха под клепачите и навлизаха в ноздрите и ушите му.
Той отстъпи назад, падна на колене и започна да бърка с пръсти в ушите си и да крещи. Прииждащото вещество започна да се натрупва по устните му и потече навътре в гърлото, превръщайки писъците му в гъргорене на човек, който се дави. Халверсън падна. Разширяващата се маса от частици го покри, сякаш беше погълнат от орда мравки в джунглата.
- Кимо! – извика Талия.
Гласът ѝ сякаш го събуди. Кимо се набра и се промуши през отвора в тавана. После затвори люка и го залости здраво. Светлината на прожектора, поставен високо на мачтата, осветяваше сивата пелена, която покриваше цялата палуба от носа до кърмата. Освен това пълзеше по стените на кабината. Тя се натрупваше върху различни предмети, също както беше направила с падналата храна и Халверсън.
- Приближава се! – извика Талия.
- Не го пипай!
От тази страна настъпващото вещество все още им беше оставило пространство. Кимо потърси нещо, което може да помогне. Ръката му напипа маркуч. Той завъртя ръчката, хвана здраво струйника и напръска сивата маса с вода под високо налягане.
Струята отми веществото от стената на кабината, сякаш беше кал.
- Оттук!
Кимо застана до Талия и отново напръска частиците.
- Застани зад мен! – изкрещя той и насочи маркуча.
Силната водна струя помогна, но това беше изгубена битка.
Частиците ги приближаваха от всички страни. Колкото и да се опитваше, Кимо не можеше да ги удържи още дълго.
- Трябва да скочим! – извика Талия.
Кимо огледа морето. Пелената се простираше върху повърхността на водата, откъдето се беше появила.
- Не мисля, че е добра идея – отвърна той.
Отчаяни двамата огледаха палубата. Две двайсетлитрови туби с бензин стояха близо до кърмата. Кимо насочи силната струя вода към веществото и отвори просека през пелената. После пусна маркуча, затича се и скочи. Успя да се приземи на мократа палуба, но се хлъзна и се заби в напречната греда в задната част на лодката.
Кимо почувства ужилване по ръцете и краката, сякаш кожата му беше натрита със спирт. Това му подсказа, че някакви частици са се полепили по него. Той загърби болката, грабна първата туба и започна да излива бензин върху палубата.
Сивата маса се отдръпна от течността, но затърси нов път напред.
Талия стоеше върху покрива на каютата и използваше маркуча, за да отблъсне настъпващата пелена, но кръгът около нея се стесняваше. Внезапно, тя извика и изпусна маркуча, сякаш беше ужилена. Младата жена се обърна и започна да се катери по мачтата, но Кимо забеляза, че пелената вече покрива краката ѝ.
Тя извика и падна.
- Кимо! – изкрещя Талия. – Помогни ми. Помог...
Той изсипа останалата част от бензина на палубата и грабна втората туба. Тя беше лека и почти празна. Страх прониза сърцето на Кимо като стрела.
От мястото, където беше паднала Талия, се чуваха гърлени звуци и трополене. Виждаше се само едната ѝ ръка, която се подаваше изпод купчината частици. Пелената възобнови търсенето на път към краката му.
Той огледа още веднъж повърхността на морето. Веществото покриваше водата като слой течен метал. Кимо прие страшната истина. Не можеше да избяга, но и не искаше да загине като Талия и Халверсън. Затова взе едно болезнено решение.
Той изсипа остатъка от горивото върху палубата. Пелената се отдръпна леко. Кимо извади запалка от джоба си, застана на едно едно коляно и я приближи до покритата с бензин палуба... Събра кураж и завъртя кремъка с палеца си.
Образуваха се искри, които възпламениха парите. Задната част на катамарана се покри с пламъци. Те продължиха да се разпростират към пелената и достигнаха кабината. След това се върнаха към Кимо, обгърнаха го и го подпалиха.
Агонията беше твърде болезнена, дори и за няколкото секунди, които му оставаха да живее. Погълнат от пламъците и без да може да извика от болка, Кимо Акона се полюшна назад и падна в очакващото го море.