Кърт знаеше, че неговите перспективи са далеч по-несигурни.
Джо грабна брезента, който трябваше да покрие задната част на ремаркето и после погледна към Кърт.
- Vaya con Dios7, приятелю.
- И с теб! – отвърна Кърт.
Брезентът се спусна, Джо изчезна, а Остин включи мотокара на задна скорост. После го насочи към площадката за товарене, без да поглежда назад.
Сега трябваше само да разбере на кой самолет е Лейлани и да се промъкне на борда, без да го разкрият.
7 Бог с теб! (исп.) – Бел. пр .
Джо Дзавала се сви в най-предната част на ремаркето между жълтите бидони и стената. Никой не го забеляза. Като изключим беглия поглед от задната част, за да преброят бидоните, хората на Джин не си направиха труда да проверят щателно. Нито един от контейнерите не липсваше и те завързаха здраво брезента. Вратите отпред се отвориха и затвориха с трясък, а огромният камион включи на скорост. Не след дълго вече пътуваха из пустинята.
Джо поглеждаше навън на равни интервали. Виждаше само мрак, пясък и останалите камиони от конвоя. Чудеше се накъде отиват.
След около час колоната забави.
- Надявам се, че спираме на някое място за почивка – промърмори Джо.
Той надникна под брезента, но не видя знак да са в цивилизация. Не след дълго камионът спря, но двигателят продължи да работи.
Джо се почуди дали да се опита да избяга. Не беше мислил за възможността да скочи от камиона, докато прекосяваха пустинята, защото нямаше представа къде се намират и без вода не би било разумно да тръгне отново пеш.
Дзавала се замисли дали да не пробва сега, но се появи проблем. Незнайно как камионът се беше озовал най-отпред. Останалите стояха зад него с включени фарове, пронизващи мрака. Ако се опита да избяга сега, щеше да е като да прескочи стената на затвор посред бял ден. Трябваше да изчака и да се надява да се появи по-добра възможност.
В тъмнината се дочуха викове. Шофьорът включи на скорост и камионът се наклони. Беше преминал през нещо като бордюр и ремаркето се усука докато колелата му преодоляваха препятствието. Жълтите бидони се разтресоха. Джо подпря най-близкия, за да не падне.
- По-леко върху легналите полицаи – прошепна той.
После предницата на камиона се наклони надолу сякаш се спускаше по рампа. Бидоните опънаха въжетата до скъсване и се плъзнаха към Джо. Притеснението му нарасна.
След около петнайсет метра камионът се изравни и после продължи напред по доста по-равен терен. Скоро спря отново. Шофьорът и спътникът му слязоха и затвориха с трясък вратите след себе си. Светлините от фаровете на втория камион се приближиха и проникнаха през дупките в брезента.
Джо се заслуша в шума на двигателя и виковете наоколо – имаше ехо. А и настилката беше станала по-гладка. Да не говорим, че шофьорът за пръв път гасеше двигателя откакто бяха тръгнали.
„Аз съм в склад!”
Това означаваше цивилизация – компютри, телефони и течаща вода. Може би дори машина за кока-кола в залата за почивка. По лицето на Джо се прокрадна усмивка.
Щом светлините на следващия камион се приближиха и после изгаснаха, той вече беше сигурен. Трябваше само да изчака докато всички камиони паркират за през нощта и после можеше да се измъкне незабелязано.
Миризмата на дизелово гориво стана по-наситена заради маневрите, които тежките машини правеха в очевидно тясното пространство. Най-после изгасна и последният двигател. Джо чу как някой говори.
- Хайде – прошепна той, – всички вън! Време е за бира!
Гласовете продължиха да отекват още известно време в тъмнината, но постепенно се отдалечиха. Дочу се звук от затваряне на тежка врата. Последва тишина. Джо най-вероятно беше сам.
Той изчака още малко, за да е напълно сигурен. След няколко минути реши, че вече е безопасно да излезе. Ако имаше пазачи, вероятно бяха разпределени така, че да пазят някой да не влезе в склада, а не да излезе.
Джо се промуши покрай бидоните и се насочи към края на ремаркето.
„Кърт трябваше да дойде с мен”, помисли си той. След няколко минути щеше да набира номера НАМПД. Подробното описание на самолетите „Бе-200” щеше да бъде предадено на военните, сателитът щеше да разпознае летящите машини и специалните части щяха да бъдат вдигнати на крак. Лейлани Тенър имаше много по-голям шанс да бъде спасена от тях, отколкото от Кърт и деветмилиметровия пистолет, който взе от охранителя.
Така Джо щеше да помогне и на двама им. Той беше доволен, че ще има този шанс и се наслаждаваше на мисълта, че Кърт ще плати сметката в „Цитронел”, след като признае, че Дзавала го е спасил.