- Този няма да изчезне! – рече твърдо Гамей.
Марчети кимна.
- Имаш ли някакви протоколи за сигурност? – попита Пол. – Кодове за спешни случаи или уговорени проверки, които ще накарат някой да забележи липсата ти?
Марчети се почеса по главата.
- Не точно – отвърна той. Звучеше сякаш не му е приятно, че трябва да ги разочарова. – Ако съм твърде лесно откриваем, ще разруша образа на обичащ самотата милиардер, който се опитвам да изградя.
- Как ръководиш компаниите си? – попита Пол.
- Всъщност, те се ръководят сами.
- Ами ако се наложи да издадеш някоя заповед? – заинтересува се Гамей. – Или ако една от тях трябва да приключи крупна покупка, да сключи сделка или да извърши сливане, което само ти можеш да одобриш?
- Ще го оставя на Метсън.
Това беше проблем.
- Значи – каза Пол, – да обобщим. – Докато Метсън продължава да общува с външния свят, никой няма да разбере, че липсваш.
Марчети кимна.
- Страхувам се, че е така.
Гамей изглеждаше толкова омърлушено, колкото се чувстваше Пол.
- Поне докато не скалъпят някоя достоверна история как си изчезнал по време на експедиция или нещо друго.
- Да – каза Марчети. – Започвам да осъзнавам, че има и недостатъци на това да живееш уединено.
- О! И то какви ли не! – възкликна Гамей. – Носеха се слухове, че Хауърд Хюз е починал години преди официално обявената дата. Вероятно не са достоверни, но той живеел толкова изолирано, че никой не е знаел със сигурност. Ти си в същата лодка. И ако го наречеш остров, ще те ударя!
- Лодка – съгласи се той. – Обещавам, че ако оживеем, ще бъда много по-достъпен.
„Чудесно”, помисли си Пол, „но това няма да ни помогне сега.”
- Какво мислиш, че са направили с останалите членове на екипажа?
- Двама от тях са на страната на Зарина – каза Гамей.
- Предполагам, че другите са заключени някъде като нас – добави Марчети. – Тук долу има пет килии.
- Държат ни разделени – каза Пол. – Не искат да заговорничим срещу тях.
- Ами вашите хора? – попита Марчети. – Онези във Вашингтон. Очакват ви да се обадите и да докладвате. Със сигурност ще усетят липсата ви.
Пол и Гамей се спогледаха разбиращо. След толкова години заедно умовете им работеха по един и същи начин.
- Няма да е достатъчно бързо.
- Какво имаш предвид?
Пол обясни:
- Ние им изпращаме данни на всеки двайсет и четири часа. Но на Отеро и Зарина няма да им е трудно да ги фалшифицират. Тя знае какво сме изпращали досега и какво търсим. Предполагам, че ще мине доста време, преди някой да заподозре нещо.
- Може Дърк да ни се обади – каза Гамей с надежда. – Те не могат да фалшифицират видео-връзка.
- Така е – отвърна Пол, – но могат да заплашат с какво ли не, ако се опитаме да излъчим истината. Което ние ще опитаме, разбира се, въпреки техните заплахи.
Гамей го погледна.
- Как ще кажем на Дърк или на когото и да било друг, който се обади, че сме в беда, без нашите похитители да разберат това?
- Ние сме заложници – каза Пол. – Дърк няколко пъти е бил в тази ситуация. Може да кажем името на едно от местата или на един от похитителите, които са го държали в плен. Това със сигурност ще го накара да се досети.
- Гениално, господин Траут! – възкликна Марчети. – Таен код!
- „Лейди Флембороу”–каза Гамей.
- Моля?
- „Лейди Флембороу”–повтори тя. – Това е името на един туристически кораб. Бащата на Дърк, сенаторът, беше държан като заложник на него в Антарктика. Дърк го спаси. Ако на някой от нас се отдаде възможност да говори с него, ще си изиграем ролята за пред Зарина и нейните разбойници. Ще кажем каквото ни наредят. Дърк със сигурност ще попита някой общ въпрос като например как сме, какво е времето при нас или нещо такова. Трябва само да се усмихнем безгрижно и да кажем, че всичко е превъзходно и като че ли сме на круиз с „Лейди Флембороу”.
- Това е доста общо – каза Марчети. – Ами ако не се досети?
- Ти не познаваш Дърк Пит – отговори Пол. – Ще се досети.
- Добре, чудесно – каза развълнувано Марчети. – Значи вече имаме план, който ще проработи в случай, че поискат да говорите с него. Ами ако не го направят?
Марчети погледна към Пол, който му отговори само с празен поглед. Той повдигна вежда към Гамей, но и от нея не получи отговор. Май нито един от двамата нямаше план „Б“.
Лицата им помръкнаха, а Гамей се пресегна и включи отново стола за масажи.
Марчети изглеждаше изненадан.