Те замръзнаха на място и се загледаха в ръчната граната в ръката му. Той извади щифта подчертано бавно и задържа ръчката за безопасност, или така наречената лъжица. Лейлани се качи след него и насочи празния пистолет.
- Никой да не мърда! – изръмжа тя.
Пилотите вече бяха замръзнали, но Кърт оцени усилието ѝ.
- Точно така – каза той. – Нека си представим, че надписът „Закопчайте своите колани” свети и не можете да се движите свободно из кабината.
Капитанът се обърна отново към таблото, а вторият пилот не помръдна.
- За какво говорите?
- Ръцете на руля! – нареди Кърт. – Погледът напред! Мъжът изпълни заповедта, но и промърмори нещо на арабски на колегата си.
- Да не се опитвате да я вземете? – попита капитанът. – Да я спасите? Само един глупак може да рискува живота си за тази кльощава жена.
- Млъквай, глупако! – извика Лейлани. – Още една дума и ще те напълня с олово!
Тя погледна Кърт и се усмихна гордо.
- Как беше?
- Трябва да поработим малко върху диалога, но иначе не е зле.
Кърт погледна през прозореца. Хоризонтът на изток бе започнал да изсветлява, но небето все още имаше мастиленолилав цвят и беше трудно да се разбере къде свършва морето.
Пред тях се виждаха навигационните светлини на дугите два самолета. Най-близкият беше на около километър и половина и на около триста метра по-ниско. Първият летеше на пет километра пред тях и на триста метра под втория. Цялата ескадрила се спускаше. Кърт не чу да говорят по радиостанциите и предположи, че искат да останат незабелязани.
- Къде ни карате? – попита той.
- Не казвайте нищо! – нареди капитанът.
Кърт прецени, че така едва ли ще постигне нещо и няма как да заплаши, че ще взриви самолета, ако не му отговорят. Той погледна висотомера и видя, че се спускат на две хиляди и четиристотин метра. Още десет минути и щяха да са върху водата. Кърт присви очи, но не можа да види никаква суша.
Реши, че са чакали прекалено дълго.
- Чуйте ме внимателно – каза той, – ако искате да живеете, ще правите каквото ви кажа.
- В противен случай? – изломоти вторият пилот.
- Ще взривя самолета – отвърна спокойно Кърт.
- Блъфира! – каза мъжът. – Той е един слабохарактерен американец. Никога няма да посмее да...
Преди да успее да довърши изречението, Кърт го удари с опакото на дланта си по слепоочието. Главата му се килна настрани и той се опря с ръка на фюзелажа, за да не падне.
- Нали не мислите, че искам да попадна отново в ръцете на Джин? – попита Кърт.
Вторият пилот се хвана за лицето и го погледна като нахокано животно. Пилотите си размениха погледи. Кърт разчиташе на това, че и двамата мъже знаят що за психопат е Джин. Той предположи, че телата на дъното на кладенеца не са на единствените негови служители, от които се е отървавал.
Двамата мъже започнаха да спорят на арабски.
Кърт отново фрасна втория пилот.
- На английски!
Мъжът го изгледа и бавно започна да се пресяга към закопчалката на своя колан.
- Прав сте – каза той. – Ако ви залови, Джин ще ви накара да му се молите да ви убие, но ако ви пуснем, нас ни чака нещо по-лошо.
Коланът изтрака и се откопча, а мъжът се обърна в седалката и се изправи заплашително в малката кабина.
- Добре, взривете ни – каза той. – Пратете ни в рая.
Кърт се взря в мъжа и се опита да го уплаши с поглед.
Вторият пилот не мигна и въпреки, че Кърт също не потрепна, от тази ситуация никой не можеше да излезе победител.
- Така да бъде – каза Кърт.
Той пусна предпазителя и метна гранатата към мъжа. Тя го удари право по изненаданото лице. Пилотът се опита да я хване като човек под душа, който се мъчи да улови мокър сапун и без да иска я бутна към капитана.
Очите му се разшириха като палачинки и той се метна след нея, но беше посрещнат от мощния десен прав на Кърт.
Остин вложи всичката си сила в удара. Завъртя се от бедрото и рамото и изстреля ръката си напред с помощта на всяко малко мускулно влакно в тялото си.
Мъжът падна назад върху капитана и кормилото. Самолетът започна да пикира.
Кърт изпадна в безтегловност и се удари в тавана. След това падна на пода и се впусна напред, грабна колана на втория пилот и го дръпна назад. Капитанът отново беше свободен и самолетът леко изправи нос, но в ръката му се появи пистолет.
Кърт замахна с лявата ръка, удари китката на капитана и пистолетът гръмна. Куршумът прониза втория пилот. Следващият куршум уцели седалката.
Остин се опита да задържи ръката на мъжа настрани, но не успя. Капитанът се изплъзна от хватката му и насочи оръжието към Кърт.