Очевидно Лейлани също я беше видяла.
- Мислиш ли, че отиват към този остров?
- Намираме се много далеч от най-близкия остров според картата, така че...–промърмори Кърт.
- Но това нещо е твърде голямо, за да е кораб – настоя тя.
Кърт се загледа внимателно през стъклото. Лъчите на изгряващото слънце проблеснаха върху няколко високи триъгълни постройки, разположени по периметъра на плаващото чудовище. Изведнъж той проумя истината.
- Защото това не е кораб – възкликна той, – а плаващо парче метал, наречено „Аква Тера”.
Кърт усети внезапен прилив на адреналин в изтощеното си тяло. Три хидроплана, пълни с оръжия, надуваеми лодки и разбойниците на Джин на път към „Аква Тера“. Всичко това не оставяше и капка съмнение. Те не отиваха да разгледат острова. Бяха решили да го нападнат и да го превземат на изгрев слънце.
- Сложи си колана! – нареди той на Лейлани.
- Защо? – попита тя. – Какво ще правим?
Кърт се пресегна към командното табло.
- Ще им кажем „Здрасти“.
Кърт огледа таблото, за да открие радиото. Погледът му се спря на приемо-предавателното устройство, нагласено на странна честота.
„Ком-1”, помисли си той.
- Това трябва да е честотата на Джин – каза Кърт. – Можеш ли да намериш слушалки?
Лейлани огледа пода, за да открие слушалките на мъртвите пилоти. Вдигна ги и му ги подаде.
Кърт ги включи и откри второ устройство. Нагласи го така че да може да слуша Ком-1, но да предава само по Ком-2. После потърси честотата, която беше използвал пилотът на хеликоптера, Найджъл, докато се приближаваха към „Аква Тера“.
- Би ли казал какво правиш? – попита Лейлани. – Мислех, че искаме да избягаме от тях, а не да ги приближаваме.
- Няколко мои приятели от НАМПД са на острова. Опитват се да открият какво се е случило с брат ти. Вероятно са близо до отговора, защото скоро ще ги нападнат заради това.
- Нападнат?
- Видях как хората на Джин се качват на другите два самолети – каза той. -Сигурен съм, че ще нападнат острова.
- Тогава трябва да предупредим приятелите ти.
Кърт продължи да върти копчето, докато на екранчето не се изписа „122.85”.
- Това трябва да е.
Той се заслуша за секунда, но не чу нищо и натисна копчето за предаване.
- „Аква Тера“, говори Кърт Остин. Чувате ли ме?
Нищо.
Докато говореше, той не отдели очи от спускащите се самолети пред тях. Изглежда летяха в блажено неведение.
- „Аква Тера“, обадете се!
- Опитай на друга честота.
- Не, това е правилната честота. – Той отново натисна копчето за предаване.–„Аква Тера“, чувате ли ме? Говори Кърт Остин. Атакуват ви! Пригответе се да отблъснете нападателите!
Той пусна копчето.
- Защо не отговарят? – попита Лейлани.
Кърт се сещаше за много причини, но най-злокобната беше свързана със самозванката сред приятелите му. Тя може да е повредила радиото, или да е сторила нещо много по-лошо.
Двата самолета вече се снижаваха на шестстотин метра. След минута щяха да бъдат над водата и щяха да спускат лодките си с помощта на парашутите. В товарния им отсек можеха да се поберат до седемдесет командоси, ако няма друг товар. Но тъй като на борда имаше натоварено оборудвнае, вероятно командосите бяха не повече от трийсет. Това означаваше шейсет души от хората на Джин срещу двайсетте души от екипажа на Марчети, плюс Пол и Гамей. Роботите бяха изключени и приятелите му нямаха никакъв шанс.
След като не получи отговор по радиото, Кърт реши, че вече е късно за предупреждения и е време да действа сам.
Зарина стоеше заедно с Отеро и Метсън в средата на комуникационния център на „Аква Тера“ и слушаше как Кърт Остин се опитва да предупреди приятелите си за предстоящото нападение.
Отеро беше пребледнял.
- Нали Джин каза, че Остин и Дзавала са мъртви?
- Очевидно е направил прибързано заключение – отвърна Зарина.
- Откъде идва?
- Може да е навсякъде – каза тя и погледна през прозореца.
Не видя кораби на хоризонта, но забеляза трите приближаващи самолета. Единият от тях беше нарушил формацията. Това потвърди най-лошите ѝ опасения.
- Превзел е един от самолетите! – възкликна тя. – Трябва да предупредим Джин. А и трябва с нещо да притиснем Остин. Доведете жената. Веднага!
Кърт премести ръчката на газта докрай и трийсет и три метровият самолет ускори с невероятна мощ.