В това време в ума на Остин се оформи план. Той наблюдаваше как другите самолети забавят максимално и се снишават към водата.
Те щяха да са уязвими, докато спускат командосите и Кърт можеше да ги тласне към морето, също като автомобилен състезател, който притиска противниците си в стената.
Двата самолета пред него летяха на осемстотин метра един от друг и на по-малко от деветдесет метра над водата. Внезапно Остин чу викове на арабски по Ком-1.
И двата самолета реагираха светкавично. Носовете им се издигнаха и топлинните следи, които се виждаха зад двигателите им, бързо се уголемиха.
- Проклятие! – викна Кърт. – Няма да можем да ги изненадаме.
Самолетите ускориха, но Остин ги приближаваше. Той се движеше поне със сто възела по-бързо. Кърт избра самолетът отляво, зави към него и насочи носа надолу като полудял.
Самолетът пикира като ястреб, който напада жертвата си. Другият самолет се издигаше бавно и мъчително. Приличаше на голям, тромав гълъб.
Корпусът му се приближи, изпълни прозореца и после изчезна от погледа на Кърт.
Джин седеше в стола на инженера на полета в първия самолет и даваше инструкции на пилота. Двигателите работеха на пълна мощност, но самолетът с мъка се набираше височина.
- Внимавайте! Той е точно над вас! – крещеше Зарина по радиото.
Вълна от турбуленция разтресе самолета. Една сянка премина пред предното стъкло и капитанът натисна кормилото напред. Пушек и топлина от двигателите на Кърт покриха пилотската кабина, но машините не се сблъскаха.
Остин дръпна ръчката в последния момент и осигури няколкото метра разстояние между двете машини. От друга страна, неволното трепване на пилота и внезапната турбуленция от петнайсеттонната разминала се на косъм машина, ги изпратиха надолу и наляво – право към вълните.
- Издигни ни! – изкрещя Джин. – Издигни ни!
Пилотът изравни крилата и дръпна кормилото към себе си.
Самолетът докосна леко водата и после отново се насочи към небето.
- Издигнаха се! – каза Лейлани докато гледаше назад през страничния прозорец. – Не знам как успяха, но се издигнаха.
Кърт се поколеба дали да не се върне и да опита пак, но вече се беше насочил към втория самолет. План А се беше провалил. Мишената му вече беше достигнала височина от триста метра и продължаваше да се издига. Дори да опита същата маневра отново, на тази височина тя нямаше да има никакъв ефект. Въпреки това трябваше да направи нещо.
Кърт използва допълнителната скорост, която беше набрал, за да изпревари набелязаната цел и се издигна по-бързо от нея. След като застана над самолета, насочи своята машина към него.
За секунда се поколеба какво да прави, но му хрумна толкова гениална идея, че ако можеше, щеше да се потупа сам по гърба.
Той огледа кабината. Сред множеството уреди, копчета и лампички, Кърт откри това, което търсеше.
- Хвани това – каза той на Лейлани.
Тя сложи ръка на дебелия метален лост, боядисан с предупредителен жълто-черен цвят.
- Приготви се да я дръпнеш!
Докато приближаваше мишената, самолетът се разтресе. Въздушната струя от другата машина накара Кърт да се почувства като воден скиор, пресичащ дирята на моторницата. Той дръпна кормилото и се издигна над турбуленцията. След около десет секунди насочи носа отново напред, за да изпревари другия самолет.
Премина над него.
- Сега!
Лейлани дръпна жълто-черния лост.
Разнесе се силен съскащ звук, а Кърт усети как носът се издига нагоре.
Откъм опашката се появи сив облак, понесе се назад и се заби във втория самолет. Въпреки че приличаше на мъгла, централната колона на изхвърлената смес остана концентрирана. Пет тона вода и микророботи се стовариха върху пилотската кабина, разбиха стъклата и смазаха пилотите като приливна вълна.
Останалата част от товара обгърна фюзелажа, дясното крило и двигателя. Турбовентилаторът избуха от сблъсъка, а лопатките на компресора и части от самолета полетяха наоколо.
Тежестта на водата блъсна дясното крило повече от лявото, самолетът се преобърна и започна да пада към водата. Няколко секунди по-късно последва сблъсък. Фюзелажът се разкъса на парчета и на всички страни полетяха хора, товар и метални отломки.
Кърт осъзна, че е изсипал доста от роботите на Джин в морето, но това беше единственото оръжие, с което разполагаше. Той зави надясно, забеляза останките и веднага затърси с поглед оцелелия самолет, преди на него и Лейлани да им се случи същото.
Внезапно от радиото се чу глас. Кърт веднага разпозна Гамей Траут.