Гамей Траутседеше пред радиостанциятав комуникационния център на „Аква Тера“. В тила ѝ беше опряно студеното дуло на пистолет.
- Говори с него! – заповяда Зарина със суров глас. – Кажи му да се предаде, иначе ще ви убия всичките. Съпругът ти ще умре пръв.
Пол лежеше по очи на пода, а Метсън беше стъпил с крак върху гърба му. Той държеше пистолет „Лугер” насочен към главата на Пол. Отеро стоеше наблизо с друг пистолет.
- Говори!
Гамей грабна микрофона и натисна копчето за предаване.
- Кърт, говори Гамей! Чуваш ли ме?
Минаха няколко секунди, преди гласът на Кърт да прозвучи в слушалките.
- Гамей, нападат ви! Скрийте се! Кажете на Марчети да включи роботите.
- Кажи му да се предаде! – заповяда Зарина.
Гамей погледна през прозореца. Видя как единият от самолетите се разбива, а другите два се издигат и завиват. Вторият сякаш преследваше първия, но тя не знаеше в кой е Кърт.
Зарина бутна главата на Гамей напред с дулото на пистолета.
- Няма да повтарям!
Гамей хвана микрофона, но се поколеба.
- Убий го! – нареди Зарина на Отеро.
- Чакайте! – извика Гамей. Тя натисна копчето на микрофона. – Кърт, говори Гамей! – каза тя. – Вече ни заловиха. Държат ни затворени. Ще ни убият, ако не приводниш самолета и не се предадеш.
Последва тишина. Гамей погледна през прозореца. Единият от самолетите спря да завива. Тя предположи, че това е самолетът на Кърт. Другият се приближаваше.
Гамей отново натисна копчето.
- Внимавай! – извика тя. – Те са точно зад...
Гамей не успя да довърши изречението. Зарина я блъсна и я събори от стола. Гамей бързо скочи на крака, готова да се бие, но получи ритник в корема, който ѝ изкара въздуха и отново я повали на земята.
В небето отвън двата самолета едва се разминаха, разделиха се, а после отново се доближиха. От единия се извиваше тънка следа черен пушек.
Кърт реагира на предупреждението на Гамей почти мигновено. Той зави наляво и за малко да се блъсне в самолета на Джин. После дръпна кормилото надясно и дочу звук от куршуми, които се забиваха във фюзелажа на машината.
Самолетътна Джин също зави наляво. През отворената врата на товарния отсек хората му стреляха с петдесетмилиметрови картечници.
Кърт насочи машината право към тях. Двата самолета почти се сблъскаха за трети път. Остин отново се опита да избяга, но на таблото светнаха множество предупредителни лампички. Той насочи носа надолу, за да набере скорост, натисна газта до край и прибра задкрилките.
Самолетът ускори и Кърт зави на югозапад. Лампичките продължиха да мигат.
Остин зави наляво, а после надясно. Той помнеше правилото, което един стар военен летец му беше споделил: „Този, който лети направо, умира”.
Кърт повтори няколко пъти тези маневри и самолетът на Джин изчезна от погледа му.
Самолетът продължи да лети напред с пълна скорост. После Кърт го отклони леко на запад. Дотук добре, но самолетът на Джин все още не се виждаше.
- Виждаш ли го? – обърна се той към Лейлани.
Тя се огледа, а Кърт зави надясно с надеждата да ѝ осигури по-добра видимост.
- Не – отвърна тя. – Чакай... да. Зад нас е! Изглежда, че изостава. Спуска се.
На Остин му се стори странно.
- Сигурна ли си?
- Да, избягахме му. Мисля, че каца.
Кърт не можеше да повярва, че са извадили такъв късмет. Запита се защо Джин ги остави да се измъкнат.
По радиото прозвуча гласът на Зарина.
- Кърт Остин, веднага кацни и се предай, иначе ще убия приятелите ти!
Линията остана отворена и до ушите му достигна звукът от нечие стенание, а веднага след това и вик на болка.
- Ако ги нараниш, си мъртва, Зарина! – викна гневно Кърт.
Единственият му избор в момента беше да бяга. Ако се предаде, нямаше да ѝ попречи да убие приятелите му. Дори щеше да я улесни, защото нямаше да има свидетели, които да докладват. Но ако успее да се измъкне, щеше да наклони везните в полза на приятелите и на себе си. Тогава Зарина и Джин щяха да се тревожат да не ги открият и да ги изправят пред съда.
- Ако им сториш нещо, светът ще ти стане тесен! Ще те открия и ще те унищожа!
Над главата му просветнаха още няколко предупредителни лампички. В слушалките се дочу статичен шум.
- Нямам търпение да видя как ще го направиш! – отвърна Зарина.
Прозвуча изстрел, връзката прекъсна и екранчето на апарата угасна. Кърт натисна копчето няколко пъти, но без резултат.
- Радиото отказа – съобщи той.
- Какво ще правим? – попита Лейлани.
- Ще се насочим на югозапад и ще следваме първоначалния план.