Куршумът прониза найлона. Коланът се скъса и лодката излетя назад, сякаш някаква огромна ръка я дръпна от самолета.
След секунда вече бяха навън, обгърнати от пушека, идващ от хидроплана. Последва силна експлозия и мощна взривна вълна. Образува се растяща гъба от горящ керосин, а въздухът се изпълни с гъст черен пушек.
За щастие лодката все още беше закачена за парашутите. Тя премина през дима и полетя напред и надолу като стрела.
Джин видя как ракетата удря самолета на Остин. Още две експлозии последваха първоначалния взрив. Във всички посоки се понесоха облаци от черен дим. Горящи отломки преминаха през тях и се насочиха към водата като падащи комети.
Експлозията беше поне на осем километра от Джин. Той съжаляваше само, че не успя да види отблизо как Остин гори, а кожата му почернява докато пламъците го обгръщат. Въпреки това гледката беше удовлетворяваща. Джин беше сигурен, че този път Кърт няма как да се е измъкнал.
Но Кърт беше жив. Той усети експлозията от взрива на самолета, макар и да не предполагаше, че Джин е изстрелял ракета. Нито пък го интересуваше. Единственото му притеснение беше да се държи здраво, докато двамата с Лейлани и техният затворник падаха към водата с надуваемата лодка.
След като излетя от товарния отсек, лодката се понесе почти хоризонтално като стрела за дартс, метната към мишената. Парашутите, закачени за задната ѝ част, бяха предназначени да забавят падане от няколко метра, а не да я спускат безопасно от голяма височина. Скоростта и инерцията на лодката намаляха и носът ѝ се наклони.
Малко преди да навлезе в облака дим, тя вече летеше надолу под ъгъл от петнайсет градуса, а парашутите се носеха над нея като пера на стреличка. Падането нямаше нищо общо с нормалното скачане с парашут. Повече напомняше за спускане с шейна по стръмна писта.
Лодката се разтресе и се наклони още повече. Единият от парашутите беше пробит от отломките от самолета и се вееше като огромен парцал. Напред се виждаше само пушек и тъмнина.
Внезапно под тях проблесна повърхността на океана. Носът на лодката се заби във водата, потопи се изцяло за секунда и после изскочи. Кърт полетя във въздуха, но се хвана за дръжката като ездач на бик в родео и успя да се приземи в нея.
Лодката продължи да се движи около десет метра напред и после спря. Парашутите паднаха във водата зад тях.
Тримата се озоваха в средата на поле от отломки от разбития самолет. Около тях се носеха вълма дим. По водата танцуваха пламъчета от горящ керосин, а от небето се сипеха като конфети малки парченца от изолацията на самолета.
В продължение на няколко секунди Кърт и Лейлани останаха безмълвни. Просто седяха в лодката и се държаха за ръкохватките. Затворникът, който нямаше как да знае какво се е случило току-що, ги гледаше с очи като палачинки.
Най-накрая Кърт се пусна и се огледа.
- Не мога да повярвам, че сме живи...–промълви Лейлани.
Кърт беше също толкова изненадан. Късметът май отново беше застанал на тяхна страна.
- Не само сме живи – каза накрая той, – но и се намираме в лодка с мотор.
Кърт се примъкна до кърмата, за да провери с колко гориво разполагат. За момент се замисли дали да не отреже парашутите, но осъзна, че лодката не предлага никаква сянка и може да им свършат работа. Кърт хвана въжетата и ги издърпа.
- Предлагам да ги запазим – каза той на Лейлани. – Може да ни потрябват по-късно. Виж дали можеш да намериш нещо, с което да изгребем тази вода.
Във вътрешността на лодката се плискаха поне осемдесет литра.
Лейлани уви найлоновите парашути и ги напъха в тясното пространство в предната част на лодката, а Кърт опита да запали двигателя. Успя на третия път.
Той натисна ръчката на газта и насочи носа на лодката на запад през огньовете и пушека.
Излязоха от другата страна на димната завеса и с наслада вдишаха чистия въздух.
- Къде отиваме? – попита Лейлани.
- Далеч от тях – отвърна Кърт.
Надяваше се димът и горящите отломки да ги скрият от преследвачите им.
- Няма да успеем да стигнем до Сейшелите с това – каза тихо Лейлани.
- Не, но ще стигнем до коридорите на търговските кораби и ще потърсим помощ.
Кърт провери с колко гориво разполагат. Резервоарът беше наполовина пълен. Изглежда останалото гориво се беше изляло при падането. Никой не знаеше докъде ще успеят да стигнат, но след като се отдалечаха достатъчно от „Аква Тера“, Кърт щеше да намали оборотите, за да спести гориво. Засега обаче, натискаше ръчката докрай и лодката летеше като вятър по равната морска повърхност.