Хидропланът чакаше зареден с гориво в залива, в случай че се наложи да напусне бързо. Тук Джин се чувстваше в безопасност. Нямаше причини да се тревожи за Чоу или останалите членове на консорциума, нито да се страхува от американците. Те все още не знаеха нищо за неговите методи и цели.
Тази мисъл повдигна настроението му. Той застана на наблюдателната площадка пред контролната зала на „Аква Тера“.
Досадните американци и италианецът милиардер стояха близо до ръба, с ръце, завързани за перилото. Зарина и няколко от хората на Джин ги пазеха. Отеро седеше в контролната зала и пръстите му тракаха по клавиатурата.
- Предполагам, че се чудите защо все още сте живи – обърна се Джин към тримата си най-важни пленници.
- Живи сме, защото се нуждаеш от нас да поддържаме заблудата – каза високият мъж, като очевидно говореше от името на останалите. – Да се преструваме, че всичко е гладко като коприна, ако някой ни потърси. Което ще се случи скоро, но ние няма да ти помогнем да го направиш.
Върху лицето на Джин лъсна самодоволна усмивка. Не изглеждаха глупави, но очевидно не бяха наясно с последните събития. Той се приближи към високия мъж.
- Пол, нали?
- Точно така.
Джин се подразни, че този човек, Пол, е доста по-висок от него. Навремето Сабах го учеше, че тронът на краля винаги е най-високият стол в стаята и че шахът на Иран е свиквал съвещания в зала само с един стол – неговия. Всички останали трябвало да стоят прави, а той седял с цяла глава над тях.
Джин замахна с крак и ритна американеца в сгъвката на коленете.
Мъжът простена от болка и изненада. После се строполи и при падането си удари брадичката в перилото. Той прехапа устната си и устата му се напълни с кръв.
- Така е по-добре – каза доволно Джин и погледна отвисоко застаналия на колене мъж. – Няма нужда да ставаш.
- Кучи син! – извика жената.
- А, вярната съпруга – рече ехидно Джин. – Ето защо ще правите каквото ви наредя. Ако единият от вас не се подчини, ще причиня изключително силна болка на другия.
- Не е необходимо да го правиш – замоли Марчети. – Ще ти платя да освободиш нас и екипажа ми. Ще ти дам цяло богатство. Имам много пари, близо сто милиона бързоликвидни активи, до които Метсън и Отеро нямат достъп. Само ни пусни.
- Преди много време чух един човек да отправя подобно предложение – каза Джин. – Всичко, което притежавам, каза той, за живота на едно дете. Сега разбирам защо предложението беше отхвърлено. Твоите пари са капка в корито с вода. За мен те са без значение.
Джин се обърна към контролната зала и погледна Отеро.
- Часът настъпи. Сигнализирай на ордата да излезе на повърхността.
- Сигурен ли си? – попита Зарина.
Джин беше чакал достатъчно.
- Възможността ни да влияем на климата беше ограничена от това, че държахме ордата под повърхността. За да изпълним нашата мисия, както и обещанията, които сме дали, трябва да охладим океана по-бързо.
- Ами американските сателити? Ако ефектът стане видим, ще имаме много по-големи проблеми от тези, които хората от НАМПД могат да ни причинят.
- Отеро е изчислил курса, височината и скоростта на всеки шпионски или метеорологичен сателит, преминаващ през тази част от океана. Управлявайки ордата оттук, можем да им сигнализираме да се издигат и спускат на много по-прецизни интервали, отколкото го правехме от Йемен. Ще се показват, когато никой не гледа и ще се скриват отново преди някой да насочи поглед към тях.
- Звучи сложно – каза тя.
- Не толкова, колкото ти се струва – отговори Джин. – Намираме се в средата на океана. Освен някой случайно преминаващ боен кораб, тук няма нищо интересно. Шпионските сателити са насочени на хиляда и шестстотин километра на север към армиите и нефта на Близкия изток. Те изучават Иран, Сирия и Ирак, броят руските танкове и самолети близо до Каспийско море или американските военни сили в Персийския залив.
Той погледна към Отеро.
- С колко време разполагаме?
Мъжът погледна компютъра.
- Имаме петдесет и три минути преди следващият сателит да се приближи.
- Тогава действай! – заповяда Джин.
Отеро кимна, включи контролния екран и въведе деветцифрената парола на Джин. Сигналът щеше да се разпростре до хоризонта. Оттам роботите щяха да го предадат един на друг като падащи плочки домино.
Той натисна клавиша „ентър”.
- Сигналът се обработва.
Джин се загледа към океана в очакване на зрелището. Първите следи се появиха след около минута и след това повърхността на водата започна бързо да се променя.