През целия ден не беше подухвал дори слаб ветрец и морето около тях беше гладко като стъкло. Но роботите изплуваха и водата придоби зърнист вид, подобно на тази в залив, задръстен от водорасли.
Джин наблюдаваше как гледката се променя във всички посоки. Скоро достигна до границата на зрителното му поле, но той знаеше, че продължава много по-нататък, поне на осемдесет километра във всяка посока.
По-тънки слоеве от неговото творение покриваха още сто и шейсет километра и се протягаха напред като ръкавите на галактика.
- Нареди им да си разперят крилата.
Отеро отново затрака по клавиатурата.
- Заповедта е въведена – каза той. – Изпращам... сега!
Джин извади чифт скъпи слънчеви очила от джоба си.
Знаеше, че след няколко секунди ще има нужда от тъмните лещи. Той ги сложи на очите си и повърхността на водата отново се промени.
По нея премина вълна, наподобяваща трус. Цветът на водата се промени от оловносиво, в матово и накрая изсветля, а морето около тях заблестя като огледало. Следобедното слънце все още беше високо на небето и ефектът беше заслепяващ, дори и през защитния поляризационен слой на слънчевите очила.
Джин видя как пленниците му гледат в захлас и после отвръщат глави заради болезнено яркото отражение.
Той примижа и се загледа за секунда, а гърдите му се издуха от гордост.
Върху повърхността на водата трилиони от неговите миниатюрни машини разгънаха крилата си, скрити до този момент под надкрилия, като тези на гърба на някой бръмбар. Това утрои площта на всеки един от микророботите. Отражателната повърхност на крилата увеличи четирикратно количеството слънчева светлина, която океанът нормално връща обратно към горния слой на атмосферата.
Сякаш някой бе застлал отражателно одеяло върху тринайсет хиляди квадратни километра от Индийския океан.
Гамей първа направи връзката.
- Промяната в температурата – каза тя. – Ето как се получава.
- Да – съгласи се Джин. – А охлаждането ще продължи с ускорени темпове. Тези води вече са с четири градуса по-студени от най-ниската температура, измервана някога тук по това време на годината. Според моите изчисления до вечерта повърхността ще се охлади с още един цял градус. Ефектът ще се засилва с всеки изминал ден. Скоро в центъра на този тропически океан ще има една голяма зона с хладка вода, а през това време, в друга негова част, микророботите ще правят точно обратното, ще поглъщат топлина, за да поддържат водата топла. Температурната разлика ще предизвика ветрове и силни бури. А на някои места на сушата ще убие всяка надежда за избягване на опустошителния глад.
- Ти си луд! Ще убиеш милиони хора!
- Не аз, гладът ще ги убие – поправи я той.
Гамей замлъкна. Всички мълчаха и засенчваха с ръце очите си от заслепяващото отражение.
Джин се къпеше в ярката светлина сякаш се къпеше в слава. Това беше доказателство за почти божествените сили, които контролираше.
- Това няма да ти се размине – каза тихо Пол.
- И кой ще ме спре?
- Първо, моето правителство – продължи Пол. – Индийското също, НАТО, ООН... Никой няма да ти позволи да обречеш половин континент на гладна смърт. Малката ти армия няма шанс срещу ескадрила „Ф-18”.
Джин го погледна.
- Вие имате едно изцяло грешно разбиране за същността на властта – каза той. – Вярно е, че аз и хората ми сме без значение в глобален план. Но силата не е съсредоточена само във вашите нации. След като дъждовете започнат да хранят китайските гърла, техните ръководители няма да позволят на ООН, на вашето правителство и на правителството в Ню Делхи да им отнемат това новооткрито изобилие. Ще наложат вето на всяка резолюция за действие и ще попречат на плановете ви. Към тях ще се присъединят страните от Близкия изток, Пакистан и Русия, които също ще се възползват от дъждовете, ще ми плащат и ще ме защитават заради това, което им осигурявам. Ще бъде много лесно да ги настроя срещу вас. Ако си мислите, че няма да успея, значи сте безкрайно наивни.
- Рискуваш да предизвикаш война – каза Гамей, – която ще засегне целия свят, включително и теб.
- По-скоро ще бъде война за наддаване.
Джин очевидно се наслаждаваше на силата си в момента. За малко повече от двайсет и четири часа той успя да смаже враговете си, да докаже своята гениалност и сега му оставаше само да обере плодовете от усилията си. Парите щяха да потекат като река от Китай, Пакистан и Саудитска Арабия. А когато противници им от Индия и други държави се включат в наддаването, залогът щеше да се вдигне.