- Кимо работеше по една задача в Индийския океан – започна Пит. – Пери Халверсън и Талия Куиварос го придружаваха. Преди два дни загубихме връзка с тях.
Новината никак не хареса на Кърт, макар да се бе случвало да се повредят радиостанции, понякога и цели електрически системи, а хората да се появят живи и здрави след време.
- Какво е станало?
- Не знаем, но катамаранът им е бил забелязан да плава без посока на осемдесет километра от мястото, на което трябваше да бъдат. Днес следобед самолет от Малдивите е прелетял ниско над него и е направил снимки, на които ясно се виждат значителни поражения от пожар по корпуса. От екипажа няма и следа.
- Върху какво са работели?
- Анализираха температурата и солеността на водата, както и нивото на кислород в нея – каза Пит. – Нищо опасно. Запазвам по-трудните задачи за теб и Джо.
Кърт не виждаше причина подобно изследване да бъде опасно.
- Значи смяташ, че са били нападнати?
- Нямаме представа дали са били нападнати – отвърна сухо Дърк, – но нещо не е както трябва. От въздуха се виждат кутиите на спасителните салове. Обгорени са, но не са били отваряни. Халверсън беше ветеран с десетгодишен опит, а преди това е работил осем години като моряк на търговски кораб. Кимо и Талия бяха по-млади, но добре обучени. Не знаем каква е причината на палубата на катамарана да избухне пожар. А дори и да успеем да разплетем загадката, никой не може да ми каже защо трима опитни моряци не са могли да разгънат спасителния сал или да изпратят сигнал за бедствие при подобни условия.
Кърт замълча. Той също не можеше да се сети за друга причина, освен да са били възпрепятствани.
- По-лошото е, че нямаме никава вест от тях – каза Дърк. – Може и да ги открием. Но двамата с теб вършим подобни неща от доста дълго време, за да знаем, че шансът не е голям.
Кърт знаеше много добре. Трима членове на НАМПД бяха изчезнали и най-вероятно бяха мъртви. Това бе нещо, което Дърк Пит и Кърт Остин приемаха много лично.
- Какво искаш да направя?
- От Малдивите ще отплава спасителен екип – каза Пит. – Искам двамата с Джо да отидете там възможно най-бързо. Това означава, че след четири часа трябва да си на самолета.
- Няма проблем – отвърна Кърт. – Някой търси ли ги в момента?
- Един самолет на бреговата охрана на Малдивите, два самолета „Пи-3“ на флота и една ескадрила с далечен обсег от Индия кръстосват района откакто е бил забелязан катамарана. До момента не са открили нищо.
- Значи това не е спасителна мисия?
- Иска ми се да беше – отвърна тихо Пит. – Но освен ако не получим добри новини, в което се съмнявам, вашата задача е да разберете какво се е случило и защо.
Пит не можеше да го види, но Кърт кимна в знак, че е разбрал.
- Ще те оставя да събудиш господин Дзавала – каза Пит. – Дръжте ме в течение.
Кърт прие нареждането и Дърк Пит затвори.
Остин остави телефона и се замисли за предстоящата мисия. Надяваше се тримата членове на НАМПД да бъдат открити, плаващи във водата със своите спасителни жилетки, преди той и Джо да прекосят Атлантика, но като се имаше предвид състоянието на катамарана и от колко време липсваха, шансът това да се случи не беше голям.
Кърт пъхна телефона в джоба си и огледа блестящия корпус на лодката пред себе си.
Без нито секунда колебание, Кърт се пресегна към ключа на осветлението, натисна го и излезе.
Срещата му щеше да почака.
Централен Йемен
На фона на небето се очераваше фигура на мъж, застанал върху скалист хълм, извисяващ се над пясъците на огромната йеменска пустиня. Вятърът развяваше белия му кафтан3, който приплющяваше на резките пориви.
На скалата зад мъжа беше кацнал ослепително бял хеликоптер със зелена емблема, изобразяваща две финикови палми, надвесени над езеро в оазис. Няколко метра по-надолу се виждаше входът на просторна пещера.
В миналото тя била пазена от бедуини, криещи се в процепите на скалата, но в този ден ясно се виждаха дванайсетина мъже с автоматични пушки. Още двайсетина стояха скрити в сенките.
Джин ал-Халиф погледна през бинокъла и видя три хъмвита да се приближават към него. Те се издигаха и спускаха върху дюните подобно на малки лодки, борещи се с бурно море. Машините пътуваха в клин.
- Следват древната пътека – обърна се той към една фигура зад гърба си. – По времето на баща ми е имало само търговци и кервани с подправки, Сабах. Сега идват да ни посетят единствено банкери.
Джин свали бинокъла и погледна брадатия старец, който стоеше до него. Сабах беше най-верният човек на баща му. Беше облечен в по-тъмна роба и носеше радиостанция.