Съдията сякаш прие обяснението.
- Ами вие? – попита той.
- Аз работя за Националната агенция за морско и подводно дело. Това е подразделение за изследване на океана към правителството на САЩ. Основано е от адмирал Джеймс Сандекър.
- Сандекър? – каза вторият съдия.
- Никога не съм чувал за него – обади се трети член на съда.
- Той е истински адмирал – настоя Кърт. – И мой много добър приятел. Много пъти съм бил на гости у тях. Сега е вицепрезидент на Съединените американски щати.
Съдиите едновременно повдигнаха вежди.
- Вицепрезидентът е ваш добър приятел? – попита единият.
Останалите се разсмяха.
Осемнайсетият Рузвелт поклати глава.
- Едва ли е възможно новият Хари Труман да е приятел с толкова неугледен на вид човек.
Кърт се погледна. По тялото му имаше синини и охлузвания, а по лицето – четиридневна брада. Откраднатата униформа му висеше и беше скъсана на няколко места. В този момент той се радваше, че поне не блести.
- Не ме виждате в най-добрата ми форма – каза той.
Лейлани се приближи към него.
- Новият Хари Труман?
- Имам усещането, че бъркат имената и званията – обясни той. – Който и да е дошъл тук, навярно им е казал, че държавният глава е Рузвелт, а вицепрезидентът, Труман.
- Затова ли този тип е осемнайсетият Рузвелт на остров Пикет?
- Така мисля.
- Сякаш съм попаднала в Зоната на здрача – рече тихо Лейлани.
Кърт се чувстваше по същия начин, но прецени, че ситуацията има някои предимства. Животът на приятелите му все още висеше на косъм и той нямаше друг избор, освен да се възползва.
- Това, което казах, е истина – настоя Кърт. – Пристигнах на остров Пикет, облечен така, защото току-що избягах от смъртни врагове на Съединените щати.
Мъжете изглеждаха впечатлени и започнаха да си шушукат.
- Как можем да сме сигурни, че е американец? – попита вторият съдия.
- Много прилича на Пикет – отвърна осемнайсетият Рузвелт.
- Може да е германец. Името му е Кърт.
Осемнайсетият Рузвелт прецени, че въпросът е основателен и се обърна към Остин.
- Трябва да ни го докажете.
- Как?
- Ще ви задам няколко въпроса – каза съдията. – Ако отговорите като американец, ще повярваме на историята ви. Но ако сгрешите, ще бъдете обявен за виновен.
- Добре – каза уверено Кърт, – питайте!
- Коя е столицата на щата Ню Йорк? – започна съдията.
- Олбани – отвърна Кърт.
- Много добре, но този въпрос беше лесен.
- Тогава ми задайте по-труден.
Съдията присви тъмните си вежди и се намръщи, преди да зададе втория въпрос.
- Какво означава изразът „Питчерът се сепна”?
Кърт се изненада. Очакваше да чуе още един въпрос от географията или историята, но разбра смисъла. Историята и географията можеха лесно да се научат, а странните правила на националните спортове – не. За негов късмет, той беше играл бейзбол като дете.
- Сепването се случва по много различни начини – каза той, – но обикновено означава, че питчерът не е спрял напълно, преди да хвърли топката към хоума.
Съдиите кимнаха едновременно.
- Правилно – каза единият от тях.
- Да, да! – добави друг.
- Трети въпрос: Кой е шестнайсетият Рузвелт на Съединените щати?
Кърт предположи, че мъжът има предвид шестнайсетият президент.
- Ейбрахам Линкълн.
- А къде е бил роден?
Още един добър въпрос. Всички знаят, че Линкълн е от Илинойс и повечето предполагат, че е роден там.
- Роден е в Кентъки – отвърна Кърт. – В една дървена колиба.
Съдиите си кимнаха един на друг. Изглежда имаше някакъв напредък.
- Имам усещането, че участваме в лоша телевизионна игра
- промърмори Лейлани.
- Жалко, че нямаме никакви жокери – каза Кърт. – Много бих искал да се обадя на приятел.
- Още един въпрос – каза осемнайсетият Рузвелт. – Кажете ни какво означава изразът „Къщата, която Рут построи”.
Кърт се усмихна. Погледът му се спря на старата шапка на „Янките”. Човекът, който беше повлиял на тези хора, със сигурност е обожавал бейзбола и е бил от Ню Йорк.
- „Къщата, която Рут построи” е „Янки стейдиъм”. Намира се в Бронкс – каза той и за да разчувства съдиите добави:
- Кръстен е на Бейб Рут, най-великият бейзболист на всички времена.
- Той е прав! – каза развълнувано осемнайсетият Рузвелт. – Само един истински американец може да знае тези неща.
- Да, да! – съгласиха се останалите. – Добре, ами жената?
- Тя е с мен – отвърна Кърт.