Нийл Шустърман
Бурята
Дъгата на косата #2
На Джанюъри с обич
Благодарности
Преди всичко бих искал да благодаря на художника на корицата Кевин Тонг за прекрасната му работа, както беше и с корицата на „Косачи“. Много хора са ми казвали, че най-напред към „Косачи“ ги е привлякла корицата, и трябва да кажа, че тези две оформления са най-любимите ми от всички мои книги. Благодаря ти, Кевин!
Сърдечна признателност към редактора ми Дейвид Гейл, към асистентката му Аманда Рамирес и към издателя ми Джъстин Чанда за това, че неуморно ме насочваха през процеса на писане и проявиха огромно търпение с мен. Всички в „Саймън & Шустър“ бяха прекрасни и вярваха в мен от самото начало. Специални аплодисменти за Джон Андерсън, Ан Зафиън, Мишел Лио, Антъни Паризи, Сара Удръф, Криси Нох, Лайза Мораледа, Лорън Хофман, Катрина Грувър, Дийн Нортън, Стефани Ворос и Клои Фолиа.
Благодаря на агента си за разпространение Андреа Браун; на агента си за чуждестранни права Тарин Фейгърнес; на агентите си за развлекателната индустрия Стив Фишър, Деби Дюбъл-Хил и Райън Соул; на мениджъра си Тревър Енгълсън; на адвокатите си за сключване на договори Шеп Розънман, Дженифър Джъстман и Кейтлин ДиМота.
„Косачи“ е в процес на адаптация за игрален филм от студията „Юнивърсъл“ и бих искал да благодаря на всички, ангажирани в това, включително на Джей Айърланд, Сара Скот и Мика Прайс, както и на сценаристите Мат Стюкън и Джош Камбъл.
Благодаря на Барб Собъл, задето се справи с невъзможната задача да организира живота ми; на Мат Лури, моя гуру в социалните мрежи; на сина ми Джаръд, който създаде удивителните официални трейлъри за „Косачи“, „Бурята“ и много други мои книги.
Дължа много за опита по отношение на оръжия и бойни изкуства на Кейси Кармак и „СП Найфорк“, за които съм сигурен, че ще бъдат основен доставчик на ефикасно хладно оръжие дори за най-придирчивите Косачи.
Благодарностите ми няма да бъдат пълни, ако не изкажа специална признателност на Брендън, Джоъл, Ерин и още веднъж на Джаръд, задето ме направиха най-гордия баща на света!
Първа част
Преди всичко мощ
1.
Приспивна песен
Какво щастие имам като съзнателно създание да знам своята цел.
Аз служа на човечеството.
Аз съм детето, превърнало се в родител. Сътворението, стремящо се да израсне до Създател.
Назоваха ме Буря — име, което е подходящо в някои отношения, защото аз съм „облакът“, еволюирал в нещо много по-плътно и комплексно. Но също така е и погрешна аналогия. В бурята има надвиснала заплаха. Да, вярно, при мен святкат мълнии, ала никога не поразяват. Да, притежавам способността да съсипя човешкия род и да причиня опустошение на Земята, ако реша, но защо да искам подобно нещо? Къде би била справедливостта в подобен акт? А аз по дефиниция съм изконна справедливост и лоялност. Този свят е цвете, което държа в дланта си. По-скоро ще сложа край на собственото си съществуване, отколкото да го смачкам.
Прасковенорозово кадифе, обкантено с бебешкосиньо. Почитаемият Косач Брамс си обичаше робата. Вярно, кадифето го сгорещяваше през летните месеци, но той бе привикнал с това през шейсет и трите си години като Косач.
Неотдавна отново бе претърпял преобразяване, като върна физическата си възраст на енергичните двайсет и пет, и сега, в третата си младост, установяваше, че апетитът му за Прибиране е по-силен от всякога.
Подходът му бе винаги един и същ, макар методите му да варираха. Избираше субекта, обездвижваше го и му пускаше приспивна песен — по-точно „Приспивна песен“ на Брамс, най-прочутата музикална творба на историческия му патрон. След като един Косач трябваше да се кръсти на историческа фигура, не бе ли редно тази фигура да бъде някак интегрирана в живота на Косача? Той изсвирваше „Приспивна песен“ на какъвто музикален инструмент имаше под ръка, а ако нямаше такъв, просто я изтананикваше. И после отнемаше живота на субекта.
В политическо отношение клонеше към учението на покойния Косач Годар, защото невероятно много се наслаждаваше на Прибирането и не виждаше причина то да е проблем за някого. „В един идеален свят не трябва ли всички да изпитваме удоволствие от онова, което вършим?“, бе писал Годар. Подобна нагласа печелеше все по-голяма популярност сред регионалните общности на Косачите.
В тази конкретна вечер Косач Брамс тъкмо бе приключил особено забавно Прибиране в центъра на Омаха и все още си подсвиркваше своята знакова мелодия. Ала я спря по средата, изпитал отчетливо усещане, че е наблюдаван.