— Здравейте, господин Хоган — обърна се към него Косач Анастасия. Налагаше ѝ се да мисли за себе си като за Косач Анастасия, когато извършваше Прибирането. Нейната пиеса. Нейната роля.
— Добър вечер, Ваша чест — поздрави той. — Бих казал, че е удоволствие да ви видя, но при дадените обстоятелства…
Той не довърши изречението. Косач Анастасия седна на масата до него и го остави той да поведе този танц.
— Ще си опитате ли късмета на бакара? — попита я. — Проста игра е, но вариантите в стратегиите могат да ви главозамаят.
Тя не можа да схване дали е искрен, или придава измислен ореол на играта. Косач Анастасия не умееше да играе бакара, но не се канеше да сподели това с него. Отговори само:
— Нямам пари в брой, за да залагам.
В отговор той премести към нея една колонка от собствените си чипове.
— На ваше разположение са. Можете да заложите на банката или на мен.
Тя бутна всичките чипове към кутийката с надпис „играч“.
— Браво на вас — похвали я той. — Демонстрирате кураж.
Той отговори на залога ѝ със свой и направи жест към крупието, което раздаде две карти на челиста и две на себе си.
— Осем за играча, пет за банката. Играчът печели — обяви крупието, отмести картите с дървена лопатка с дълга дръжка, която изглеждаше напълно излишна, и удвои купчинките им с чипове.
— Вие сте ангел, носите ми късмет — каза челистът. После намести папийонката си и я погледна. — Готово ли е всичко?
Косач Анастасия обърна поглед към главното пространство на казиното. Никой не гледаше директно към тях, но си личеше, че са в центъра на всеобщото внимание. Това щеше да се отрази добре на казиното — разсеяните играчи грешат в залозите. Управата сигурно обичаше Косачите.
— Барманът ще дойде всеки момент — отвърна тя. — Всичко е уредено.
— Добре тогава, още един залог, докато чакаме.
Тя отново премести двете купчинки чипове към кутийката „играч“ и той повтори залога ѝ. Картите и този път бяха в тяхна полза.
Тя насочи очи към крупието, но мъжът избегна погледа ѝ, сякаш, ако го срещнеше, рискуваше и той да бъде Прибран. И ето че пристигна барманът с охладена чаша за мартини върху поднос и сребърен шейкър, запотен от кондензиралата влага.
— О, виж ти! — възкликна челистът. — Досега не бях забелязал колко много приличат тези шейкъри на мънички бомби.
Косач Анастасия нямаше отговор на това.
— Не знам дали сте наясно, но има един герой в литературата и киното от Епохата на смъртните — продължи челистът. — Един вид плейбой. Винаги съм го харесвал. Може да се каже, че е повече като нас, връща се отново и отново и човек би се заклел, че е безсмъртен. Дори най-големите злодеи не могат да се разправят с него.
Косач Анастасия се усмихна. Сега вече проумя защо челистът бе избрал да бъде прибран по този начин.
— Предпочитал е мартинито си разклатено, не разбъркано1 — уточни тя.
Челистът ѝ отправи ответна усмивка.
— Е, да го направим — промълви.
Тя взе сребърния съд, разклати го добре, докато пръстите ѝ изтръпнаха от леда в него. После отвъртя капачето и наля сместа от джин, вермут и още нещичко в заледената чаша за мартини.
Челистът погледна към питието. Тя си помисли, че изискано ще я помоли за лимон или маслинка, но не, той просто го гледаше. Същото правеше и крупието. И салонният управител зад гърба му.
— Семейството ми е горе в хотелската стая и ви чака — осведоми я той.
— Апартамент 1242 — кимна тя. Работата ѝ бе да знае тези неща.
— Моля ви, погрижете се да поднесете пръстена си първо към сина ми Джори. Той го понася най-тежко. Ще настоява останалите първи да получат имунитет, но ако го изберете пръв да целуне пръстена, това ще означава много за него, независимо от това, че държи да пропусне другите преди себе си. — Погледа чашата още за миг-два, после добави: — Боя се, че изхитрувах, но се обзалагам, че вие го знаете вече.
Беше поредният му печеливш залог.
— Дъщеря ви Кармен не живее с вас — каза Косач Анастасия. — Това означава, че не подлежи на имунитет, макар и тя да е в хотелския апартамент.
Знаеше, че челистът е на сто четирийсет и три и че е имал преди това и други семейства. Понякога субектите ѝ се опитваха да получат имунитет за всичките си наследници. В тези случаи бе принудена да им отказва. Но един човек в повече? Можеше да го реши по свое усмотрение.
— Ще ѝ дам имунитет, стига да не се хвали с това наляво-надясно.