Той изпусна дълга въздишка на облекчение. Очевидно тази измама му бе тежала, но всъщност не бе измама, след като Косач Анастасия бе знаела, и още по-малко, след като сам си бе признал в последните си мигове. Сега можеше да напусне този свят с чиста съвест.
Накрая господин Хоган вдигна чашата с бонвивански жест и се вгледа в течността, улавяща и пречупваща светлината.
Косач Анастасия неволно си представи как неговото 007 отброява цифра по цифра назад до 000.
— Искам да ви благодаря, Ваша чест, че ми дадохте тези няколко седмици да се подготвя. Означаваше страшно много за мен.
Ето това не можеше да се разбере от Форума на Косачите. Толкова бяха фокусирани върху акта на убиване, че не можеха да схванат какво включва актът на умирането.
Мъжът допря чашата до устните си и отпи мъничка глътчица. Облиза устни и прецени аромата.
— Фин подход — отсъди. — Наздраве.
Опразни цялата чаша на един дъх и я тропна на масата, побутвайки я към крупието, което отстъпи леко назад.
— Удвоявам залога! — заяви челистът.
— Това е бакара, господине — с леко разтреперан глас отвърна крупието. — Можете да удвоявате само на блекджек.
— По дяволите.
Отпусна се на стола си и издъхна.
Цитра провери пулса му. Знаеше, че няма да напипа такъв, но процедурата си бе процедура. Нареди на крупието да се погрижи за унищожаването на чашата, шейкъра и дори на подноса.
— Отровата е силна — поясни тя. — Ако някой я погълне неволно, Форумът на Косачите трябва да поеме разходите по съживяването му и да го компенсира за неприятностите. — После побутна купчинките чипове към него. — Искам лично да се погрижите цялата печалба на господин Хоган да бъде получена от семейството му.
— Да, Ваша чест.
Крупието погледна към пръстена ѝ, сякаш се надяваше да получи имунитет, но тя бързо отдръпна ръка от масата.
— Мога ли да разчитам на вас, че ще бъде изпълнено?
— Да, Ваша чест.
Удовлетворена, Косач Анастасия отиде да даде на опечаленото семейство на челиста едногодишен имунитет и докато вървеше към асансьорите, игнорираше десетките чифтове очи, които всякак се стараеха да не я погледнат.
5.
Необходима тъма
Открай време изпитвам загриженост относно онези с висока степен на вероятност да променят света. Никога не мога да предскажа как ще извършат промяната, долавям само наличието на възможност за такава.
От мига, в който Цитра Теранова стана стажант под наставничеството на Почитаемия Косач Фарадей, вероятността тя да промени света се увеличи стократно. Какво ще направи е неясно, изходът е мъгляв, но се знае, че ще се заеме с начинанието. Човечеството може или да се възвиси, или да пропадне в резултат на нейните решения, на нейните постижения, на нейните грешки.
Желанието ми е да я насоча, но тъй като тя е Косач, не бива да се меся. Мога само да я наблюдавам как ще полети или ще се провали. Колко вбесяващо е да имаш тъй много мощ, а да си безсилен да я употребиш за нещо истински значимо.
Цитра се качи на кола за обществен транспорт, за да отпътува от казиното. Беше самоуправляваща се и регистрирана за проследяване на маршрута.
Колата я поздрави с глас, в който не се долавяше грам изкуствен интелект.
— Дестинация, моля? — отправи бездушен въпрос.
— На юг — отвърна Цитра и в паметта ѝ проблесна спомен как бе заръчала на друга такава кола да поеме на север, когато бе дълбоко в сърцето на Югомерика и се опитваше да избяга от Чилиаржентинския Форум на Косачите. Изглеждаше ѝ толкова отдавна.
— Юг не е дестинация — информира я колата.
— Просто карай, докато ти посоча дестинация — нареди тя.
Колата се отдели от бордюра и я остави на мира.
Вече бе започнало да ѝ става ненавистно използването на тези коли многознайници. Странно, не я бяха притеснявали преди стажуването ѝ. Цитра Теранова никога не бе изпитвала неудържимо желание да се научи да шофира. Но Косач Анастасия го имаше сега. Може да се дължеше отчасти на властовата ѝ позиция на Косач, заради която не се чувстваше комфортно като пасивен пътник в кола за обществен транспорт. А вероятно донякъде бе повлияна от Косач Кюри.
Косач Кюри караше впечатляваща спортна кола — единствената ѝ глезотия и единственото в живота ѝ в разрез с люляковата роба. Бе започнала да обучава Анастасия да шофира със същото желязно търпение, с което бе наставлявала Цитра за Прибирането.
Цитра бе решила, че шофирането е по-мъчно от Прибирането.
— Изисква съвсем различен тип умения, Анастасия — каза ѝ Косач Кюри при първия урок.