Както може да се очаква, то е паметник на колективното его на Косачите. Това не е непременно нещо лошо. Има какво да се каже за архитектурата на живия дух — конструкции, сътворени в пещта на биологичните страсти. Дръзката им чувственост е смайваща, та макар и донякъде неприлична.
Плаващият в Атлантическия океан остров, югоизточно от Саргасово море и по средата между Африка и Мериките, прилича повече на масивен плавателен съд, отколкото на географска територия. Има кръгла форма, диаметърът му е четири километра, пълен е с бляскави кули, зелени паркове и зрелищни водни площи. Гледан отгоре, напомня символа на Косачите: немигащо око с издължени заоблени очертания.
Нямам камери на Острова на Издръжливото сърце. Това е умишлено — необходимо следствие от Разделението на Косачи и държава. Вярно, имам камери шамандури из Атлантическия океан, но най-близките са на двайсет мили от брега на Острова на Издръжливото сърце. Виждам го от разстояние. Ето защо единственото, което знам за Ендура, е какво влиза там и какво излиза.
Косачи Анастасия и Кюри пристигнаха с един от луксозните частни самолети на Форума на Косачите, който повече приличаше на цилиндрично шато, отколкото на летателно средство.
— Подарък е от самолетостроителна фирма — обясни Косач Кюри. — Косачите дори самолетите получават безплатно.
При захода се извиха в дъга над плаващия остров, което предостави на Анастасия изумителна гледка. Бели сгради от искрящ кристал и бляскав титан сред пищни зелени градини. В центъра на острова имаше голяма кръгла лагуна с излаз към морето. „Окото“ на острова. Там пристигаше целият воден транспорт и сега бе пълна с увеселителни плавателни съдове. В центъра на Окото, открояващ се от всичко останало, беше комплексът на Световния съвет на Косачите, свързан със сушата наоколо посредством три моста.
— Още по-впечатляващо е, отколкото на снимките — коментира Анастасия.
Косач Кюри се наведе, за да погледне и тя през прозореца.
— Колкото и пъти да съм идвала, Ендура не престава да ме изумява.
— А ти колко пъти си идвала.
— Повече от десет. Главно във ваканция. Тук е мястото да дойдеш, ако не искаш никой да те гледа особено и със страх. Не ставаш мигом център на внимание, щом влезеш някъде. В Ендура отново се чувстваш човешко същество.
Но Анастасия подозираше, че дори в Ендура Гранд дамата на смъртта сигурно беше знаменитост.
Най-високата кула, построена на отделен хълм, беше Кулата на основателите, както обясни Косач Кюри.
— Там се намира Музеят на Косачите, в който е Хранилището на реликвите и бъдещето, както и самото сърце, на което е кръстен островът.
Но още по-впечатляваща бе поредицата от седем идентични кули, равномерно разположени около централното Око на острова. По една за всеки Върховен Косач от Световния съвет на Косачите, за техните помощници и за многобройните им екипи и персонал. Седалището на властта на Форума на Косачите бе бюрократична паяжина също като Интерфейса на властта, само че я нямаше Бурята, която да управлява гладко нещата, а това означаваше, че политиката се движи с темпо на охлюв и постоянно има изостанали мероприятия и задачи. Само най-спешните дела си пробиваха път до началото на списъка — такива като дознанието, свързано със средмериканските избори. Анастасия се чувстваше мъничко възгордяла се, че е предизвикала шумотевица, изискваща незабавното внимание на Световния съвет на Косачите. А за Съвета тримесечно изчакване беше светлинна скорост.
— Ендура е отворен за всички Косачи и техните гости — каза ѝ Косач Кюри. — Семейството ти би могло да живее тук, ако иска.
Анастасия се опита да си представи родителите си и Бен в град на Косачи, и от това главата я заболя.
При кацането бяха посрещнати от Косач Сенека — първи помощник на Ксенократ, чиято убита червеникавокафява роба контрастираше с цветовете наоколо. Анастасия се питаше колко ли средмерикански Косачи бе довел Ксенократ със себе си. Помощниците му бяха фиксиран брой — трима. Ако бе взел твърде много, това би изисквало множество стажанти, което на свой ред би означавало приток на повече Косачи от новия ред.
— Добре дошли на Острова на Издръжливото сърце — изрече Сенека с обичайната си липса на ентусиазъм. — Ще ви заведа в хотела ви.
Също като всичко останало на острова хотелът беше извънредно изискан със своите полирани зелени малахитови подове, издигащ се кристален атриум и многоброен обслужващ персонал, който да удовлетвори всички техни нужди.