За миг втренчи поглед в Косач Кюри и като че в този кратък промеждутък защитите му паднаха. Изглеждаше искрен.
— С теб може невинаги да сме били на едно мнение, Мария, но няма съмнение, че Годар би бил истинско бедствие. От все сърце се надявам дознанието ви срещу него да успее, и макар да не ми е позволено да гласувам, ще стискам палци за теб.
От което, както отбеляза Анастасия наум, нямаше да има никаква практическа полза. За другите шестима Върховни Косачи знаеше само каквото ѝ бе разправила Косач Кюри. Двама симпатизираха на идеалите на новия ред, двама ги отхвърляха и други двама бяха неизвестни величини. Дознанието можеше да се развие във всяка от двете посоки.
Анастасия се извърна от другите Косачи, запленена от гледката. Беше приятно разсейване от належащия проблем. Хубаво би било да е като тези риби — да няма грижи освен оцеляването и сливането с пасажа. Да бъде част от цяло, а не изолиран индивид в свят, който започваше да става враждебен.
— Впечатляващо, нали? — подхвърли Ксенократ, заставайки до нея. — Ендура служи като огромен изкуствен риф и морският живот в радиус от двайсет и пет мили е наситен с нанити, позволяващи ни да го контролираме. — Той откачи един таблет от стената. — Наблюдавайте.
Чукна по екрана няколко пъти и разноцветните риби заплуваха встрани като разделяща се завеса. В миг океанът пред тях се изпълни с медузи, измамно успокояващи в полюляването си отвъд огромния прозорец. — Можеш да промениш гледката по свое желание. — Ксенократ ѝ подаде таблета. — Ето, пробвай.
Анастасия взе таблета и отпрати медузите. После откри в менюто онова, което търсеше. Приближи една рифова акула, след нея друга и друга, докато запълниха гледката. Голяма тигрова акула беше акцент в нея — гледаше ги бездушно през прозореца на минаване.
— Ето — каза Анастасия. — Това е много по-точен образ на настоящата ни ситуация.
На Върховния Косач Ксенократ не му стана смешно.
— Никой никога няма да може да те обвини в оптимизъм, госпожице Теранова — заяви, умишлено използвайки рожденото ѝ име като прикрита обида.
Извърна се от прозореца с изобилието от акули.
— Ще ви видя и двете утре на дознанието. Междувременно ви организирах частна обиколка на града и отлични места за оперното представление довечера. „Аида“, ако не се лъжа.
И макар нито Анастасия, нито Мария да бяха настроени за такива неща, не отклониха предложението.
— Може би имаме нужда тъкмо от един ден с приятни развлечения — каза Мария, след като Ксенократ си беше тръгнал.
После взе таблета от Анастасия и разпръсна гледката с хищниците.
След срещата с Косачи Анастасия и Кюри Негово Сияйно Превъзходителство Ксенократ отиде да нагледа територията си. След като бе повишен в статут на Върховен Косач, му бе предоставен пентхаус със стъклени стени и стъклен таван на върха на Северомериканската кула. Беше една от седем подобни резиденции, всяка на последния етаж на кулите на Върховните Косачи около централното Око на Ендура. В самото Око пристигаха и отплаваха луксозни подводници, водни таксита превозваха хора, увеселително корабче се движеше на зигзаг напред и назад. Той видя един от гостуващите Косачи на джет, още облечен в робата си, което не беше добра идея. Дрехата му подейства като платно, повдигна го от джета и го запрати във водата. Форумът на Косачите бе прокълнат с идиоти. Може да бяха дарени с мъдрост, но здравомислието бе черта, която печално отсъстваше при мнозина.
Слънцето го огряваше през стъкления покрив и той накара камериера си да се помъчи да се справи с щорите. Не работеха както трябва, а осигуряването на човек за ремонта им бе почти невъзможна мисия дори когато ставаше дума за Върховен Косач.
— Това е съвсем отскоро — каза му камериерът. — Горе-долу от времето на пристигането ви нещата не работят както трябва.
Сякаш разните повреди по някакъв начин се случваха по вина на Ксенократ.
Наследи камериера си от Върховния Косач Хемингуей. Само от Косачите в екипа на Хемингуей се изискваше да се подложат на Самоприбиране заедно с него, обслужващият персонал си беше останал. Така се създаваше усещане за приемственост — макар Ксенократ да подозираше, че постепенно ще освободи всички, за да избегне сравнения между себе си и бившия им работодател.
— Намирам за нелепо покривът на резиденцията да бъде изработен от стъкло — коментира Ксенократ не за пръв път. — Имам чувството, че съм на показ за всеки минаваш самолет.
— Да, но пък отвън кулите приличат на кристали и са много красиви, нали? — отбеляза камериерът.