Ксенократ изсумтя недоволно.
— Не е ли редно функцията да е преди формата?
— Не и в света на Косачите — отвърна камериерът.
Тъй че Ксенократ беше достигнал сияйния връх на света. Кулминацията на всичките си житейски амбиции. И дори сега вече се стремеше към следващия си успех. Един ден щеше да бъде Върховно острие. Дори ако трябваше да изчака Самоприбирането на всички други Върховни Косачи.
В новия му по-висок пост имаше неочаквана за него йерархия. От най-властния Косач в Средмерика той бе станал най-младшият Косач в Съвета и макар че останалите шестима Върховни Косачи го бяха одобрили за поста, това не означаваше, че бяха готови да го приемат като равен. Дори на това високо ниво отново трябваше да се бори да си извоюва уважение.
Ето например при тържественото му посвещаване само ден след като Косач Хемингуей и подчинените му Косачи се бяха подложили на Самоприбиране, Върховното острие Кало бе подхвърлила язвителна забележка на Ксенократ пред всички останали Върховни Косачи.
— Такова изобилие от тежка тъкан трябва да е голямо бреме за тялото ви — каза тя за робата му. — Особено по тези географски ширини. — После добави без следа от усмивка: — Намерете начин да я олекотите.
Разбира се, тя не говореше за по-лека тъкан, а за това, че бе нужен много плат да обгърне тялото му. Той пламна като цвекло при думите ѝ и едва тогава Върховното острие прихна.
— Кръгъл си като херувимче, Ксенократ — заяви.
Същата вечер той накара техник по физическата поддръжка да настрои нанитите му за ускоряване на метаболизма. Като Свещено острие на Средмерика съвсем преднамерено бе поддържал наднормено тегло. Внушителната снага добавяше към авторитета му. Но тук, сред Върховните Косачи, се чувстваше като дебело дете, избрано последно за спортен отбор.
— При положение че метаболизмът ви е вдигнат на максимална стойност, ще отнеме от шест до девет месеца да достигнете оптималното си тегло — каза му техникът по физическа поддръжка. Такъв дълъг срок щеше да постави търпението му на изпитание, но бе лишен от избор. Е, поне нямаше да му се наложи да ограничава апетита си и да прави упражнения, както се бяха мъчили хората в Епохата на смъртните.
Докато си мислеше за спадащото си шкембе и за глупостите на Косачите във ваканция долу, камериерът му се върна с притеснен вид.
— Извинете ме, Ваше Сияйно Превъзходителство — каза. — Имате посетител.
— Някой, когото бих искал да видя ли е?
Адамовата ябълка на камериера подскочи едва забележимо.
— Косач Годар е.
А той бе последният, когото желаеше да види.
— Кажи му, че съм зает.
Но още преди камериерът да е успял да предаде отговора, Годар нахълта вътре.
— Ваше Сияйно Превъзходителство! — изрече бодро. — Дано не ви сварвам в неудобен момент.
— Точно в такъв, да — отвърна Ксенократ. — Но вече си тук и нищо не мога да направя.
Той отпрати камериера си с махване на ръка, подразнен, че не бе успял да си спести тази среща. Какво казваха тоналистите? Каквото има да става, не може да бъде избегнато.
— Не бях виждал досега апартамент на Върховен Косач — каза Годар, като крачеше из салона и разглеждаше мебелировката и предметите на изкуството. — Великолепен е!
Ксенократ реши да не губи време за любезности.
— Бъди наясно, че още щом се появи, се погрижих Есме и майка ѝ да бъдат отведени на място, където никога няма да ги откриеш, така че ако целта ти е да ме притискаш с тях, няма да успееш.
— А, да, Есме — отрони Годар, сякаш не се бе сещал за нея от цяла вечност. — Как е скъпата ви дъщеря? Расте като плевел сигурно. Или по-точно като шубрак. Затъжих се за нея.
— Защо си тук? — попита Ксенократ, ядосан от присъствието на Годар и проклетото слънце, което му светеше в очите, а климатикът не успяваше да докара нужната температура.
— Просто искам да получа равностойно време, Ваше Сияйно Превъзходителство — отговори Годар. — Знам, че сте се срещнали с Косач Кюри тази сутрин. Може да изглежда като пристрастие, ако се видите само с нея, а с мен не.
— Ще изглежда като пристрастие, защото е точно това — отсече Ксенократ. — Не одобрявам нито идеите, нито действията ти, Годар. Няма повече да го държа в тайна.
— И все пак сте си направили самоотвод от утрешното дознание.
— Защото Върховното острие го поиска от мен — въздъхна Ксенократ. — Ще те попитам отново. Защо си тук?
Но Годар реши да се позабавлява с поредната заобикалка.
— Просто за да поднеса почитанията си и да се извиня за предишните си провинения, та всичко да е чисто помежду ни. — После разпери ръце в театрален жест да покаже новото си тяло. — Както виждате, аз съм нов човек. И ако стана Свещено острие на Средмерика, във взаимен интерес ще е да поддържаме добри отношения.