После Годар застана до големия извит прозорец точно където бе стоял Ксенократ допреди малко и впери очи в гледката, сякаш можеше да е негова някой ден.
— Искам да знам накъде духа вятърът в съвета — каза той.
— Не си ли чул? — подхвърли подигравателно Ксенократ. — По тези географски ширини няма вятър.
Годар игнорира забележката му.
— Знам, че Върховното острие Кало и Върховният Косач Кромуел не подкрепят идеалите на новия ред, но Върховните Косачи Хидейоши и Амундсен са техни поддръжници.
— След като вече го знаеш, защо питаш?
— Защото Върховните Косачи Нзинга и Маккилоп не са изразили мнение в нито една от двете посоки. Надявам се, че може да ходатайствате пред тях.
— И откъде накъде да го правя?
— Защото, въпреки че много си гледате интересите — посочи Годар, — знам че сте почтен Косач. И като достоен човек ваш дълг е да служите на правдата. — Направи стъпка по-близо. — Знаете също така добре като мен, че няма нищо справедливо в това дознание. Вярвам, че с отличните си дипломатически умения може да въздействате за правилно и честно решение.
— Нима да ти позволя да станеш Свещено острие след цяла година отсъствие и само със седем процента запазени от теб, ще е правилно и честно?
— Не моля за това, а само да не бъда дисквалифициран, преди резултатите от вота да бъдат обявени. Нека средмериканските Косачи си кажат думата. Нека възтържествува тяхното решение, каквото и да е то.
Ксенократ подозираше, че Годар би бил тъй високопарно великодушен само ако някак бе научил, че е спечелил изборите.
— Е, това ли беше всичко? — попита.
— Всъщност не — отвърна Годар и най-сетне стигна до истинската причина за посещението си. Вместо да говори, бръкна във вътрешен джоб на робата си и извади оттам друга роба, сгъната и овързана с панделка като подарък. Подхвърли я на Ксенократ. Беше черна. Робата на Косач Луцифер.
— Ти… Хванал си го?
— Не само го хванах, но го доведох тук, в Ендура, за да бъде съден.
Ксенократ стисна робата. Беше казал на Роуан, че не го е грижа дали ще бъде заловен. И беше така. След като бе разбрал, че ще го направят Върховен Косач, залавянето на Роуан се бе превърнало в незначителен въпрос и той бе решил да го остави на наследника си на поста. Но сега, след като Годар го бе хванал, това изцяло променяше нещата.
— Възнамерявам да го представя пред съвета утре на дознанието като жест на добра воля — поясни Годар. — Надявам се да е плюс за теб, вместо прът в колелата ти.
На Ксенократ не му хареса как прозвуча това.
— Какво искаш да кажеш? — попита.
— От една страна — подхвана Годар, — бих могъл да заявя пред съвета, че твоите усилия са ме улеснили да го пипна. Че съм работил под твое ръководство. — После помълча и взе да си играе с някаква вещ на бюрото. — Или пък мога да привлека вниманието към очебийната некомпетентност в разследването ти… Но дали всъщност опира до некомпетентност? Все пак Косач Константин се слави като най-добрия разследващ в Мериките. А и обстоятелството, че Роуан Дамиш те е посетил в любимата ти баня, намеква за някакъв сговор помежду ви, ако не точно за приятелство. Разберат ли хората за тази среща, току-виж си помислили, че тъкмо ти си стоял зад извършените престъпления.
Ксенократ пое дълбоко дъх. Имаше чувството, че са го ударили в корема. Вече виждаше четката, която Годар държеше и с която се канеше да нарисува голям кръст върху него. Нямаше значение, че това не бе среща, а Роуан бе нахълтал при него, че самият Ксенократ не бе сторил нищо нередно. Подтекстът бе достатъчен, за да го унищожи.
— Марш! — кресна Ксенократ. — Омитай се, преди да съм те метнал от прозореца!
— О, моля те, направи го — рече възторжено Годар. — Това мое тяло жадува за едно хубаво размазване.
И когато Ксенократ не помръдна, Годар се разсмя. Не жестоко, а от сърце. Приятелски. Хвана рамото на Ксенократ и леко го разтърси, сякаш бяха първи другари.
— Няма защо да се тревожиш, стари приятелю — каза. — Каквото и да се случи утре, няма да отправя обвинение, нито ще кажа на някого, че Роуан те е посетил. Всъщност като предпазна мярка вече подложих на Прибиране бармана от банята, който разпространяваше слуховете. Бъди спокоен, независимо дали ще спечеля, или ще изгубя при дознанието, ще запазя тайната ти. Защото въпреки онова, което си мислиш, аз също съм почтен човек.