„Защо някога би имало нужда от 400 000 Косачи?“ — запита се Цитра.
— Знае ли някой защо изглеждат по този начин?
— Сигурна съм, че основателите са знаели — весело избегна въпроса екскурзоводката. После се постара да ги шашне с факти за заключващия механизъм на хранилището.
За да поставят подобаващ завършек на деня, отидоха в операта на представлението на „Аида“ от Верди. Нямаше заплаха от изтребване, нито подозрителни съседи наоколо. Всъщност по-голямата част от публиката бяха гостуващи Косачи, които превръщаха влизането в реда и излизането от него в огромно усилие предвид обемистите си роби.
Музиката бе пищна и мелодраматична. Върна у Анастасия спомена за единствената друга оперна постановка, която бе гледала — също на творба от Верди. В онази вечер за пръв път бе срещнала Роуан. Събрал ги беше Косач Фарадей. Тя нямаше и най-слабото подозрение, че той ще ѝ предложи да стане стажант Косач при него, но Роуан бе знаел — или поне се бе досещал.
Операта бе с лесен за следене сюжет — забранената любов между египетски военнокомандващ и кралицата на съперниците — и завърши с окончателната кончина и на двамата. Защо толкова много повествования от Епохата на смъртните приключваха с невъзвратимостта на смъртта? Сякаш хората тогава бяха били непрестанно обсебени от ограничената продължителност на живота си. Е, поне музиката беше приятна.
— Готова ли си за утре? — попита я Мария, когато заслизаха по величественото стълбище на операта след края на представлението.
— Готова съм да изложа нашата теза — отвърна Анастасия, като наблегна на обстоятелството, че тя бе тяхна обща, не само нейна. — Не съм сигурна обаче, че съм готова да се изправя пред евентуалния изход.
— Ако изгубим дознанието, все още е налице възможността да съм спечелила при избора за Свещено острие.
— Е, твърде скоро ще научим.
— И в двата случая стресът ще е голям — каза Мария. — Никога не съм желала да бъда Свещено острие на Средмерика. Е, може би на младини, когато въртях оръжието, за да спукам раздутото его на всевластните. Но вече не.
— Когато Косач Фарадей взе мен и Роуан за стажанти, ни каза, че нежеланието за работата е първото стъпало към това да я заслужиш.
Мария ѝ се усмихна тъжно.
— Винаги сме надхитрявани от собствената ни мъдрост. — После усмивката ѝ помръкна. — Ако стана Свещено острие, осъзнаваш, че в името на Форума на Косачите ще се наложи да преследвам Роуан и да го изправя пред правосъдието.
И макар че това причиняваше неизмерима болка на Анастасия, тя кимна в стоическо примирение.
— Ако това ще е твоето правосъдие, аз ще го приема.
— Изборът ни не е лесен, нито е редно да бъде такъв.
Анастасия впери поглед към океана, чиито води бяха ангажирани в игра чак до хоризонта. Никога не се бе усещала толкова далеч от себе си, колкото тук. Толкова далеч от Роуан. Дори не можеше да преброи километрите помежду им.
Роуан бе заключен в обзаведено подморско помещение с изглед във ваканционната къща на Косач Брамс, недалеч от сградата на операта.
— Получаваш много по-добро отношение, отколкото ти се полага — беше му казал Годар, когато пристигнаха тази сутрин. — Утре ще те представя пред Върховните Косачи и с тяхно позволение ще те подложа на Прибиране със същата бруталност, с която ти отдели главата от тялото ми.
— Островът на Издръжливото сърце е свободна от Прибиране зона — припомни му Роуан.
— Сигурен съм, че за теб ще направят изключение — заяви Годар.
Щом той си отиде, Роуан беше заключен и седна да направи финална равносметка на живота си.
Детството му бе незабележително, белязано с моменти на преднамерена посредственост при опита му да не изпъква. Като приятел беше безупречен. Според него се извисяваше над обкръжението си, когато опреше да се постъпи както е редно, дори това да беше глупаво. А явно през повечето време беше такова, щом сега се намираше в тази каша.
Не беше готов да напусне света, но след като толкова много пъти бе изпадал във временна смърт през последните месеци, вече не се боеше от това какво може да му донесе. Искаше му се да живее достатъчно дълго, та да види Годар премахнат завинаги, но ако това нямаше да се случи, не възразяваше съществуването му да бъде прекратено сега. Така нямаше да стане свидетел как светът пада в жертва на покварената философия на Годар. Ала да не види повече Цитра… ето това щеше да е далеч по-тежко.