— Благодаря ти, Йоханес.
— Нека ти кажа, че ако изпитваш потребност от компания за тази нощ, аз съм изцяло на твое разположение.
Ако имаше под ръка нещо, което да запрати по него, щеше да го стори. Вместо това тя затръшна вратата с такава сила, че се надяваше да му е счупила носа.
— Защитавай се!
Роуан беше събуден от сън от острие, размахано насреща му. Той мудно се отмести, бе одраскан по ръката и падна от дивана, на който спеше в мазето.
— Какво значи това? Какво правиш?
Беше Ранд. Отново му налетя, преди да е успял да се изправи на крака.
— Казах, защитавай се или ще те накълцам на кайма!
Роуан отскочи настрани и грабна първото, което успя да докопа, за да се защити от атаката ѝ. Стола от бюрото. Задържа го пред себе си. Острието се заби в дървото и когато той метна стола настрани, оръжието отиде заедно с него.
Сега тя му се нахвърли с голи ръце.
— Ако ме подложиш на Прибиране сега, ще лишиш Годар от атракцията му за дознанието утре — предупреди я.
— Не ща и да знам! — озъби се тя.
Това му каза всичко, което имаше нужда да знае. Не опираше до него — което означаваше, че би могъл да извърти нещата в по-добра посока. Стига да оживееше от яростта ѝ.
Вкопчиха се един в друг, сякаш провеждаха мач по Бокатор. На нейна страна бяха предимството на будното състояние и адреналинът и за по-малко от минута го бе приковала към пода. Пресегна се, измъкна кинжала си от стола и го опря в гърлото му. Сега бе оставен на милостта на жена, у която нямаше милост.
— Не на мен си разгневена — избъбри задъхано. — Убийството ми няма да ти помогне.
— Но ще ме накара да се почувствам добре — отвърна тя.
Роуан нямаше представа какво се е разиграло горе, но очевидно то силно бе разстроило изумрудената Косач Ранд. Може би Роуан би успял да го използва, за да обърне нещата в своя полза. Така че отправи изстрел в тъмното, предварващ нейния смъртоносен ход.
— Ако искаш да си го върнеш на Годар, има по-добри начини.
Тя мигом освободи натиска върху шията му и запрати ножа настрани. Стана от него и започна да крачи из сутерена като хищник, чиято плячка е била отнета от по-грамаден и зъл звяр. Роуан беше наясно, че не бива да задава въпроси. Просто стоеше и чакаше какво ще предприеме тя.
— Нищо от това не би се случило, ако не беше ти! — тросна се тя.
— Ами тогава може пак аз да го оправя — предложи той. — Да го оправя така, че да е изгодно и за двама ни.
Тя го стрелна с тъй рязък и недоверчив поглед, че той се опасяваше да не го нападне отново. Но жената отново се оттегли в собствените си мисли и се върна към нервното си крачене.
— Добре — каза тя, като очевидно говореше на себе си. Роуан почти виждаше колелца на механизъм да се въртят в главата ѝ. — Добре — повтори, но с по-голяма твърдост. Стигнала бе до някакво решение.
Обърна се към него, поколеба се за миг и после заговори:
— Преди съмване ще оставя вратата горе на стълбището отключена и ти ще избягаш.
Макар Роуан да се опитваше да открие ъгъл, от който да се яви възможност за него да оживее, не беше очаквал тя да каже това.
— Пускаш ме на свобода?
— Не. Ти сам ще си избягаш. Защото си умен. Годар ще е бесен, но няма да е напълно изненадан.
Тя взе ножа и го метна на дивана. Той сряза кожата.
— Ще използваш този нож да се погрижиш за двамата пазачи пред вратата отвън. Ще трябва да ги убиеш.
„Да ги убиеш“, не „да ги подложиш на Прибиране“, отбеляза си Роуан. Щеше да им причини временна смърт, а докато бъдеха съживени, той отдавна щеше да е изчезнал, защото, както казваха: „Временната смърт затваря устата на човека за известно време“.
— Мога да го направя — потвърди Роуан.
— И трябва да си тих, та да не разбудиш никого.
— И това мога да направя.
— После ще се махнеш от Ендура преди дознанието.
Този номер вече щеше да е по-мъчен.
— Как? Аз съм прочут враг на Форума на Косачите. Не е като да мога да си купя билет за дома.
— Ами използвай ума си, идиот! Не ми е драго да го призная, но никога не съм срещала толкова находчив човек като теб.
Роуан го обмисли.
— Добре. Ще се снишавам няколко дни, после ще измисля начин да се измъкна.
— Не! — настоя тя. — Трябва да се махнеш от Ендура преди дознанието. Ако Годар спечели, първото, което ще стори, ще е да убеди Върховните Косачи да претърсят всяко кътче от острова.
— А ако загуби? — попита Роуан.
Изражението на Ранд издаваше повече, отколкото тя би изрекла гласно.