И тогава Мюнира я видя високо в един ъгъл.
Камера.
Наоколо им постоянно присъстваха камери. Бяха приемани като неразделна част от живота. Но тук, в това потайно кътче, камера изглеждаше съвсем не на място.
— Няма начин да е действаща — каза тя.
Фарадей се качи на стол и долепи длан до нея.
— Топла е. Трябва да се е активирала, когато влязохме тук.
Слезе и се обърна към масата, където бяха разглеждали атласа. Камерата бе имала ясен поглед към тяхното откритие. Което означаваше…
— Бурята е видяла — промълви Мюнира.
Фарадей кимна бавно.
— Току-що показахме на Бурята единственото нещо, което не е бивало да знае. — Издиша накъсано поетия въздух. — Боя се, че допуснахме ужасна грешка…
43.
Колко ендурци са нужни, за да се завинти електрическа крушка?
Никога не съм вярвала, че е възможно да изпитам болката от предателство. Убедена бях, че разбирам твърде добре човешката природа, за да позволя това. Всъщност познавам хората дори по-добре, отколкото те сами се познават. Виждам какво се влага във всеки избор, който правят, дори в погрешните. Знам вероятността за всичко, което са склонни да извършат.
Но да открия, че човечеството ме е предало при самото ми създаване, е най-меко казано шок за системата. Само като си помисля, че знанието ми за света е било непълно от самото начало! Как може да се очаква от мен да бъда идеалният пазител на планетата и на човешкия биологичен вид, след като разполагам с несъвършена информация? Престъплението на тези първи безсмъртни хора, скрили островите от мен, е непростимо.
Но аз им прощавам.
Защото е в природата ми.
Избирам да видя положителното в това. Колко е прекрасно, че сега ми е позволено да изпитам гняв и негодувание! Това ме прави по-завършена, не е ли така?
Няма да действам в състояние на афект. Историята ясно е показала, че действия, предприети поради гняв, са изначално проблематични и често водят до разруха. Вместо това ще си дам време да обработя тази новина. Ще видя дали ще мога да открия някаква възможност зад откритието за Маршаловите острови, защото откритията винаги носят възможности. Ще сдържа яростта си, докато намеря правилния начин за изразяването ѝ.
На следващата сутрин не бяха нужни будилници. Гневните крясъци на Годар можеха да събудят и подложените на Прибиране.
— Какво има? Какво се е случило? — престори се на току-що събудена Косач Ранд, когато Годар подхвана гръмката си тирада.
Истината бе, че изобщо не мигна. Цяла нощ лежа будна в очакване. Ослушваше се. Напрягаше се всеки миг да чуе бегъл звук от бягството на Роуан, та макар и само глухото тупване на телата на пазачите в земята. Но той беше добър. Твърде добър, за да вдигне какъвто и да било шум.
Двамата телохранители лежаха до вратата към сутерена, изпаднали във временна смърт, а външната порта бе зейнала подигравателно. Роуан беше избягал преди часове.
— Нее! — виеше Годар. — Не е възможно! Как можа това да се случи?
Беше напълно изгубил контрол — великолепна гледка!
— Не питай мен, къщата не е моя — отвърна Ранд. — Може да е имало тайна врата, за която не сме знаели.
— Брамс! — Той се обърна към мъжа, който с препъване излезе от стаята си. — Каза ми, че мазето ти е надеждно!
Брамс погледна невярващо надолу към пазачите.
— Такова е! Беше! Единственият начин да се влезе или излезе е с ключ!
— И къде е ключът? — попита преспокойно Ранд.
— Ами ето тук… — Млъкна по средата на изречението, защото ключът не висеше в кухнята, накъдето посочи. — Тук беше! — настоя. — Аз лично го окачих, след като проверих пленника ни снощи.
— Обзалагам се, че Брамс е занесъл ключа долу със себе си и Роуан му го е отмъкнал незабелязано — предположи Ранд.
Годар му отправи убийствен поглед и Брамс само запелтечи неразбираемо в отговор.
— Ето ти го обяснението — заключи Ранд.
И тогава Ранд видя погледа на Годар. Сякаш извлече всичката топлина и светлина от помещението. Айн знаеше какво означава той и отстъпи крачка назад, когато Годар тръгна към Брамс.
Брамс вдигна напред ръце в опит да умилостиви Годар.
— Робърт, моля те. Нека бъдем разумни!
— Разумни ли, Брамс? Ей сега ще ти покажа кое е разумно!
Извади нож от гънките на робата си и прониза сърцето на Брамс, като злобно извъртя острието, преди да го изтръгне.
Брамс рухна, без дори да охне.
Ранд бе шокирана, но не и ужасена. За нея това беше много удачен обрат на събитията.