— Поздравления — изрече тя. — Току-що наруши седмата заповед на Косача.
Накрая яростта на Годар се уталожи и закъкри на тих огън.
— Това проклето импулсивно тяло… — изпъшка той, но Ранд знаеше, че главата, а не сърцето, го бе ръководила в убийството на Брамс.
Годар закрачи нервно, докато кроеше план.
— Ще вдигнем под тревога Гвардията на Острието да търсят беглеца. Ще ги уведомим, че е убил двамата пазачи… Можем да им кажем, че и Брамс той е убил.
— О, нима? — отвърна Айн. — В деня на дознанието ще обявиш пред Върховните Косачи, че не само си довел тайно издирван престъпник на острова, но и си допуснал да избяга?
Той изпъшка при осъзнаването, че цялата история трябва да се запази в тайна.
— Ето какво ще направим — заговори Ранд. — Ще скрием телата в мазето и след дознанието ще се отървем от тях. Ако не бъдат откарани в съживителен център, никой няма да знае какво се е случило с тях. Тоест никой освен мен и теб изобщо няма да е наясно, че Роуан Дамиш е бил тук.
— Но аз казах на Ксенократ! — викна Годар.
— Е, и? — сви рамене Ранд. — Блъфирал си. Играл си си с него. Той знае, че си способен на това.
Годар претегли всичко и накрая прие с кимване балансираното решение на Ранд.
— Да, права си, Айн. Имаме по-важни грижи от няколко трупа.
— Забравѝ Дамиш — добави Ранд. — Всичко все още се движи напред и без него.
— Да. Да, така е. Благодаря ти, Айн.
После светлините примигнаха и това предизвика усмивка у Годар.
— Виждаш ли? Усилията ни са възнаградени. Ама че ден ще е!
Той остави Ранд да се занимае с мъртъвците и тя ги потътри към мазето, а после избърса издайническата кръв.
От мига, в който поръча на Роуан да убие пазачите, бе знаела, че те не бива да бъдат съживявани. Временната смърт трябваше да се превърне в постоянна, защото пазачите знаеха, че тя последна бе посетила Роуан.
Колкото до Брамс, ни най-малко не скърбеше за напускането му на тази земя. Не се сещаше за Косач, който повече от него да заслужава ликвидиране.
Сметките ѝ с Годар сега бяха уредени, а той дори не знаеше. И не само това, тя бе взела нещата в свои ръце. Той не си даваше сметка, че ѝ е поверил значителна власт, като я бе оставил да налага решения. Сега за Косач Ранд всичко в света беше наред и обещаваше да става още по-добре.
Роуан се ласкаеше, че Ранд вярва в способността му да избяга от острова, но май го беше надценила. Беше умен, да, находчив — може би, но трябваше да е истински магьосник, за да се измъкне от Ендура без помощ. Или нея не я бе грижа дали ще го заловят, стига да не го стореше Годар.
Ендура бе изолиран, най-близката суша беше Бермуда, а този остров бе на повече от хиляда километра разстояние. Всеки самолет, кораб и подводница бяха частни и принадлежаха на един или друг Косач. Още призори пристанището и пистата на летището гъмжаха от активност и засилено присъствие на Гвардията на Острието. Охраната бе дори по-затегната, отколкото при конклав. Никой не идваше на Ендура, нито го напускаше, без документите му да бъдат щателно проверени. Това важеше дори за Косачите. Навсякъде другаде по света Бурята знаеше къде е всеки във всеки момент, така че охранителните мерки бяха минимални. В света на Косачите не беше така, тук бяха в сила старомодните похвати за сигурност.
Той можеше да рискува, да потърси възможност и да се измъкне, но инстинктът му подсказваше да не го прави — и то със сериозно основание.
Трябва да напуснеш Ендура преди дознанието.
Думите на Косач Ранд бяха заседнали в ума на Роуан. Изречени бяха с толкова настоятелен тон.
Ако Годар изгуби, ще стане още по-лошо.
Какво ѝ бе известно, което Роуан не знаеше? Ако нещо тъмно изникваше на хоризонта за този ден, той не можеше просто така да си иде. Трябваше да намери начин да предупреди Цитра.
Така че вместо да хвърля усилия за бягството си, той се насочи към по-гъсто населената част на острова. Щеше да открие Цитра и да я предупреди, че Годар е скроил таен план. А след дознанието тя можеше да му осигури отпътуване от острова — под самия нос на Косач Кюри, ако се наложеше, макар той да подозираше, че Кюри не би го предала на Върховните Косачи, както бе възнамерявал да стори Годар. То се знае, можеше да го изхвърли от самолета, но пак щеше да е по-добре, отколкото да се изправи пред Форума на Косачите.
Призори Анастасия лежеше будна в луксозното легло, което би трябвало да ѝ осигури отличен нощен сън, но също като при Косач Ранд никакви удобства не биха могли да я накарат да заспи през тази нощ. Тя беше предизвикала дознанието, което означаваше, че трябва да се изправи пред Върховните Косачи от Световния съвет и да изложи тезата си. Репетирала го беше с Косачите Сервантес и Кюри. Макар Анастасия да не беше оратор, умееше да бъде убедителна със своите страст и логика. Ако се справеше с това, щеше да влезе в историята като Косача, предотвратил завръщането на Годар.