Годар направи извинителен лек поклон.
— Моля съветът да ме извини за импулсивната ми намеса. Косач Анастасия, имаш думата, моля, започни.
Анастасия установи, че неволно се чувства разконцентрирана след прекъсването от Годар, сякаш бе направила фалстарт в спортно състезание. Естествено, той тъкмо това и целеше.
— Ваши сияйни превъзходителства — започна тя. — През Годината на антилопата от ранните членове на същия този съвет е било определено Косачите да бъдат тренирани телом и духом по време на едногодишен стаж. — Тя се завъртя в опит да осъществи контакт с очи с всеки от Върховните Косачи наоколо. Една от трудностите, вероятно предумишлено създадена, бе, че при аудиенция пред Световния съвет на Косачите човек никога не знае точно към кого да се обърне, защото във всеки един момент стои с гръб към някого. — Телом и духом — повтори. — Ще помоля парламентаристът да прочете на глас политиката на Форума на Косачите относно стажуването. Започва на страница 397-ма от тома „Прецеденти и обичаи“.
Парламентаристът изпълни молбата и прочете всичките девет страници.
— За организация със само десет закона имаме твърде много правила — коментира Амундсен.
Когато четенето завърши, Анастасия продължи:
— Всичко това добре изяснява как се подхожда към създаването на Косач. Защото Косачите не се раждат такива, те се създават. Коват се в огън чрез изпитания, през които всички сме преминали, защото сме наясно колко критично важно е Косачът да бъде готов за товара си с тяло и душа. — Тя направи пауза и в този момент улови погледа на Косач Ранд, която ѝ се усмихваше. Беше от онези усмивки, които предшестват издирането на нечии очи. Анастасия си забрани да бъде разконцентрирана отново.
— Изписано е толкова много за процеса на подготовката на Косач, защото Световният съвет е трябвало да заседава по много неочаквани ситуации през годините и се е налагало да добавя и изяснява правила. — И тя започна да изброява няколко от тези ситуации. — Стажант, който е направил опит за Самоприбиране след ръкополагането си, но преди да е получил пръстена. Косач, който се клонира в опит да предаде пръстена на клонинга си, преди да се подложи на Самоприбиране. Жена, която подменя съзнанието си с духовния модел на Косач Сакаджауеа и претендира за правото да подлага на Прибиране. Във всички тези случаи Световният съвет е отсъждал против упоменатите индивиди.
Сега Анастасия за пръв път погледна към Косач Годар, като се насили да срещне стоманения му поглед.
— Събитието, унищожило тялото на Косач Годар, беше ужасно, но не може да му се позволи да престъпва указите на съвета. Факт е, че също като при онази жена със съзнанието на Косач Сакаджауеа новото физическо тяло на Годар не е преминало през напрегнатата подготовка на стажуването. Това би било достатъчно зле, ако той бе просто редови Косач, но той не е такъв, а кандидат за поста Свещено острие на важен регион. Да, ние знаем кой е той от врата нагоре, но това е малка съставна част от човешкото същество. Моля ви да се вслушате в него, докато излага тезата си, и ще чуете в гласа му онова, което вече знаем: ние нямаме представа чий глас говори, тоест нямаме представа кой е той. Можем единствено да бъдем сигурни, че деветдесет и три процента от него не са Косач Робърт Годар. Предвид това този съвет може да вземе само едно решение.
С леко кимване тя отбеляза, че е приключила, после направи крачка назад и отново застана редом с Косач Кюри. В последвалата тишина се раздаде бавното ръкопляскане на Годар.
— Майсторски изпълнено — заяви той, като пристъпи напред, за да заеме центъра на кръга. — За малко да ме накараш да ти повярвам, Анастасия. — После се обърна към Върховните Косачи, като се концентрира специално върху Маккилоп и Нзинга — двете незаели позиция в противопоставянето на новия ред и старата школа. — Беше убедителна теза — каза Годар. — Само дето това не бяха никакви аргументи, а вятър и мъгла. Техническа подробност, раздута донемайкъде, за да послужи на нечии себични грандомански цели.
Той вдигна дясната си ръка и остави пръстена му да улови лъчите на слънцето.
— Кажете ми, Ваши Превъзходителства, ако изгубя пръста, на който нося пръстена си, и получа нов, вместо да чакам собствен да израсте от клетките ми, би ли означавало това, че пръстенът не е поставен на пръста на Косач? Разбира се, че не! И въпреки обвиненията на младшия Косач, много добре знаем чие е тялото. Принадлежеше на млад мъж — герой! — който доброволно го даде, за да бъда аз възстановен. Моля, не обиждайте паметта му, като омаловажавате саможертвата му.