— Извинете — каза на един от пазачите, — но ми се струва, че има теч на долните нива.
— Теч ли? — попита пазачът.
— Със сигурност има много вода, килимът е подгизнал. И не вярвам да е от тръбите.
Пазачът въздъхна при тази нова неприятност.
— Ще уведомя поддръжката — каза, но, естествено, когато се опита да го стори, комуникационните линии бяха прекъснати.
Друг служител се втурна вътре откъм верандата.
— Нещо не е наред! — обяви, но фразата му звучеше направо неадекватно. Напоследък на Ендура вечно нещо не беше наред.
— Опитвам се да се свържа с поддръжката — каза му пазачът.
— По дяволите поддръжката! — извика онзи — Погледни какво става вън!
На пазача не му бе разрешено да напуска поста си до вратата, но паниката на служителя го обезпокои. Направи няколко крачки към верандата, за да види, че вече нямаше веранда. Балконът, който си стоеше на цели три метра над повърхността, сега беше под вода и морето започваше да се плиска по коридора към залата на съвета.
Той изтича обратно към вратата на залата. Тя бе единствената за вход и изход, а той нямаше регистриран отпечатък от дланта за отварянето ѝ, така че задумка с все сила по нея с надеждата някой от другата страна да го чуе, колкото и масивна да беше.
До този момент всички в комплекса на съвета освен самият съвет се бяха усетили, че нещата вървят на зле. Чакащи аудиенция Косачи и екипите им се стекоха от чакалните върху трите моста, водещи към основния остров. Австралийският косач стори всичко по силите си да помогне на хората да преджапат през потопената веранда и да стъпят на най-близкия мост.
По време на всичко това вратите на заседателната зала останаха затворени. Сега коридорът, водещ към тях, беше под метър вода.
— Трябва да изчакаме Върховните Косачи — каза австралийският Косач на служителя от съвета.
— Върховните Косачи сами могат да се погрижат за себе си — отвърна той, изостави комплекса и се втурна към един от мостовете, извиващ се в дъга към основната суша.
Австралийският Косач се поколеба. Беше добър плувец и, ако се наложеше, щеше да преплува петстотинте метра от Окото до сушата, така че изчака, защото му бе ясно, че щом вратите се отвореха, Върховните Косачи щяха да имат нужда от помощ.
Ала тогава въздухът се изпълни с кошмарен стържещ звук. Той се обърна и видя, че мостът, до който бе отвел десетки хора, беше поддал, строши се на две и запрати всички тези хора в морето.
Смяташе себе си за смел човек със силно развито чувство за чест. Готов бе да се изложи на риск, за да спаси Върховните Косачи. Виждаше се като героя на момента. Но когато мостът рухна, с него рухна и куражът му. Гледаше боричкащите се с вълните оцелели. Гледаше вратите на съвета, които пазачът още се мъчеше да отвори, макар водата вече да стигаше до гърдите му. И Косачът реши, че стига толкова. Покачи се на перваз точно над водното ниво и се прехвърли на втория от трите моста, по който хукна колкото го държаха краката.
Малката контролна зала за плаваемостта сега бе претъпкана с техници и инженери, които говореха един през друг, спореха в несъгласие и никой не бе по-близо до решаването на проблема. Всеки екран крещеше с различно паническо съобщение. Когато първият мост се срина, всички осъзнаха колко тежко е положението.
— Трябва да облекчим напрежението на другите два моста! — каза жената, главен инженер на града.
— И как предлагаш да стане това? — тросна се началникът на залата за плаваемост.
Тя помисли за миг, после отиде при техника, все още седящ пред централната конзола и взиращ се невярващо в екрана.
— Спуснете останалата част от острова — отсече главният инженер.
— Колко ниско да я спуснем? — попита той някак отнесено, странно изолиран от реалността пред себе си.
— Достатъчно, за да отнеме напрежението върху двата запазени моста. Нека откупим на Върховните Косачи време да избягат от там. — Тя замълча, за да направи изчисления наум. — Спуснете острова на един метър под нивото на прилива.
Техникът поклати глава.
— Системата няма да ме допусне да го направя.
— Ще те допусне, ако аз го потвърдя. — И тя сканира пръстовия си отпечатък, за да го направи.
— Давате си сметка, че всички ниски градини ще бъдат наводнени, нали? — изпъшка отчаян началникът по плаваемостта.
— Кое предпочитате да спасим? — попита го инженерът. — Ниските градини или Върховните Косачи?
След като нещата бяха поставени по този начин, началникът по плаваемостта нямаше повече възражения.