В същия момент, в същата сграда, в друга служба на най-ниското подводно ниво биотехниците нямаха представа за кризата в комплекса на Световния съвет на Косачите. Те си чешеха главите заради друга засечка — най-странната, с която се бяха сблъсквали до този момент. Това бе службата за контрол на фауната, извършваща мониторинг на живия пейзаж, който правеше подводния изглед тъй зрелищен. В последно време ставаха свидетели на пасажи от риби, блокирани в движение тип „лента на Мьобиус“, цели животински видове, внезапно решили да плават от горе надолу, при което хищниците така яростно атакуваха витрините, че си размазваха главите. Но онова, което сонарът показваше, извеждаше хаоса на съвършено ново ниво.
Двамата дежурни биолози само се взираха онемели. На екрана имаше нещо като кръгъл облак около острова — подобие на подводен обръч от дим около Ендура — но вместо да се разширява, той се затягаше по-плътно.
— Какво гледаме в момента? — попита единият.
— Ако отчитанията са верни — отвърна другият, — това е пасаж от наситени с нанити водни обитатели.
— Кои точно?
Вторият техник отдели очи от екрана, за да погледне колегата си.
— Всичките.
В заседателната зала на съвета Върховните Косачи изслушваха доста банална теза от Косач, който искаше съветът да отсъди, че Косач не може да се подложи на Самоприбиране, без първо да е изпълнил своята квота за Прибиране. Върховното острие Кало знаеше, че искът ще пропадне — да се отстраниш от служба бе напълно лично решение и не можеше да се диктува от външни фактори като квоти. И все пак съветът бе длъжен да изслуша всички аргументи и да се постарае да остане непредубеден.
По време на тягостното бърборене на Косача на Кало ѝ се стори, че чува глухо бумтене, но реши, че може да е от някакъв строеж на острова. Постоянно се правеха ремонти тук и там.
Чак когато чуха виковете и трясъка от скъсалия се мост, си дадоха сметка, че се случва нещо ужасно нередно.
— Какво беше това? — смая се Върховен Косач Кромуел.
Тогава ги завладя шемет и Косачът, който бе по средата на тезата си, се олюля като пиян. На Върховното острие ѝ отне няколко мига да осъзнае, че подът под тях вече не е водоравен. Вече ясно виждаше водата, прииждаща изпод вратите.
— Мисля, че трябва да прекратим заседанието — каза Кало. — Не знам какво става тук, но според мен е най-разумно да се махаме. Веднага.
Всички станаха от столовете си и забързаха към изхода. Водата вече не просто проникваше под вратата, плискаше се между тях и стигаше до кръста им. А оттатък някой тропаше. Чуваха гласа му иззад високите стени на залата.
— Ваши превъзходителства — викаше той. — Чувате ли ме? Трябва да се махате от там! Няма повече време!
Върховното острие Кало опря длан на вратата, но тя не се отвори. Опита отново. Нищо.
— Може да се изкатерим — предложи Ксенократ.
— И как точно си го представяш? — попита Хидейоши. — Стената е четири метра висока!
— Можем да се покатерим върху гърбовете си — обади се Маккилоп.
Идеята ѝ бе осъществима, но никой не проявяваше желание да изтърпи унижението с човешка пирамида.
Кало погледна към небето над останалата без покрив зала. Ако комплексът потъваше, неизбежно щеше да започне да навлиза вода над горния ръб на стената.
— Ксенократ! Хидейоши! Застанете до стената. Вие ще сте основата. Амундсен, качи се на раменете им. Ще помагаш на другите да се прехвърлят през горния ръб.
— Да, Ваше Върховно Сияйно Превъзходителство — откликна Ксенократ.
— Я стига — сряза го тя. — Точно сега съм Фрида. Хайде да се залавяме с това.
На Анастасия ѝ се искаше да може да каже, че се е впуснала в действие при рухването на моста, но не го бе направила. И двамата с Роуан стърчаха и гледаха невярващо като всички останали.
— Това е дело на Годар — промълви Роуан. — Няма начин да не е.
В този момент до тях застана Косач Кюри.
— Анастасия, видя ли това? Какво стана? — попита тя. — Какво се случи? Нима просто падна в морето?
Тогава забеляза Роуан и цялото ѝ поведение се промени.
— Не! — Инстинктивно извади нож. — Не може да си тук! — изръмжа му, а после се обърна към Анастасия. — Не бива да говориш с него! — След това ѝ хрумна мисъл и тя ожесточено викна на Роуан: — Ти ли си отговорен за това? Защото, ако е така, още тук ще те подложа на Прибиране!
Анастасия ги избута и застана между тях.
— Дело на Годар е — обясни. — Роуан е дошъл да ни предупреди.
— Искрено се съмнявам, че е на Ендура с тази цел — пламнала от негодувание процеди Косач Кюри.