— Защо сме тук? — попита. — Защо ми написа онази бележка?
Той въздъхна.
— Защото Форумът на Косачите в крайна сметка ще ме открие. Исках да те видя за последен път преди това. — Той помълча и обмисли следващите си думи. — Сама знаеш какво ще стане, като ме хванат. Ще ме подложат на Прибирането.
— Не могат — припомни му тя. — Още имаш имунитета, който ти дадох.
— Само още два месеца. После ръцете им са развързани да направят каквото си поискат.
Цитра искаше да му предложи поне мъничка надежда, но съзнаваше истината не по-зле от него. Форумът на Косачите не го искаше жив. Дори онези от старата школа не одобряваха методите му.
— Ами тогава не допускай да те хванат — заръча му тя. — И ако видиш Косач с алена роба, бягай.
— Алена роба?
— Косач Константин. Чух, че на него лично е възложено да те издири и да те изправи пред Форума.
— Не го познавам — поклати глава Роуан.
— Нито пък аз. Но съм го виждала на конклава. Той оглавява Бюрото за разследване на Форума.
— От новия модел ли е, или от старата гвардия?
— От нито едните. В своя си категория е. Като че няма приятели. Не съм го виждала да разговаря с други Косачи. Не съм сигурна какви принципи застъпва освен може би този за справедливост… на всяка цена.
Роуан се изсмя на това.
— Справедливост ли? Във Форума не познават това понятие.
— Някои от нас го почитат, Роуан. Твърдо вярвам, че накрая мъдростта и разумът ще надделеят.
Роуан протегна ръка и докосна бузата ѝ. Тя му позволи този жест.
— И аз искам да го вярвам, Цитра. Искам да се надявам, че Форумът може да се върне към изконния си идеал… Но понякога се налага необходимата тъма, за да се стигне дотам.
— И ти си тази необходима тъма?
Той не отговори на въпроса ѝ. Вместо това каза:
— Взех името Луцифер, защото означава „носещият светлина“.
— Но също така смъртните някога са го наричали „дявол“ — посочи тя.
— Предполагам, че онзи, който носи факела, хвърля най-тъмната сянка — сви рамене той.
— Искаш да кажеш който „открадне“ факела.
— Е, изглежда мога да открадна каквото си поискам — заключи Роуан.
Тя не бе очаквала тези думи от него. А това, че ги изрече тъй небрежно, я стъписа.
— Какво искаш да кажеш?
— Говоря за Бурята — отвърна той. — Допуска всичко да ми се размине. И също като при теб не ми е приказвала, нито ми е отговаряла още от стажуването ни. Тя ме третира като Косач.
Това даде на Цитра храна за размисъл. Накара я да се сети за нещо, което никога не бе казвала на Роуан нито пък на друг. Бурята живееше по собствени закони и никога не ги нарушаваше. Ала понякога намираше начини да ги заобикаля.
— На теб Бурята може да не ти е говорила, но на мен да — призна тя.
Той се обърна и се вгледа в нея, вероятно се чудеше дали не се шегува. Когато осъзна, че не е така, промълви:
— Това е невъзможно.
— И аз така си помислих, но се наложи да се размажа, когато Свещеното острие ме обвини, че съм убила Фарадей, помниш ли? И докато бях в състояние на временна смърт, Бурята успя да влезе в главата ми и да активира мисловните ми процеси. Формално не бях стажант Косач, докато бях мъртва, така че Бурята успя да комуникира с мен, преди сърцето ми да започне да бие отново.
Цитра си даваше сметка, че това е било едно много елегантно прескачане на правилата и този момент събуждаше у нея дълбоко преклонение.
— Какво ти каза? — попита Роуан.
— Че аз съм… важна.
— Важна в какъв смисъл?
Цитра поклати глава в недоумение.
— Точно там е работата, че не обясни. Почувства, че ако изрече повече, ще е вече нарушение. — Тя се приближи до него и заговори по-тихо, но в гласа ѝ имаше страст, думите ѝ звучаха с повече тежест. — Но мисля, че ако ти беше падналият от онази сграда и се бе озовал в състояние на временна смърт, Бурята би заговорила и на теб.
Цитра хвана ръката му над лакътя. Това бе най-близкият до прегръдка жест, който щеше да си позволи.
— Мисля, че ти също си важен, Роуан. Дори съм сигурна. Тъй че, каквото и да правиш, не им се оставяй да те хванат.
6.
Възмездие
Може да се смеете, като ви кажа това, но аз се дразня от собственото си съвършенство. Хората се учат от грешките си. Аз не мога. Не правя грешки. Когато опре до вземането на решения, действам само в различни нюанси на точност.
Ала това не значи, че не срещам трудности.
Така например голямо предизвикателство беше да премахна вредата, причинена на Земята от човечеството в юношеската му възраст. Възстанових озоновия слой, прочистих изобилните парникови газове, обеззаразих моретата, възстанових тропическите гори, спасих много биологични видове от изчезване.