Брамс се опита да се надигне, но се подхлъзна в превърналия се в противна разкашкана смес зеленчук под себе си. Фигурата в черно вече бе отгоре му и го притискаше към земята. Брамс се опита да бръкне в диплите на робата си за оръжие, но не успя. Вместо това се протегна нагоре и дръпна черната качулка на нападателя си. Оказа се, че той е съвсем млад мъж, дори не мъж, а още момче. Очите му светеха яростно и в тях се четеше намерение за убийство, ако можеше да се използва тази старовремска дума.
— Косач Брамс, обвинен си в злоупотреба с положение и многобройни престъпления срещу човечеството.
— Как смееш! — изхриптя Брамс. — Кой си ти, че да ме обвиняваш?
Бореше се да възстанови силите си, но без резултат. Болкоуспокояващите в организма му притъпяваха всички реакции. Мускулите му бяха отслабнали и напълно безполезни.
— Мисля, че знаеш кой съм — изрече момчето. — Нека те чуя да го кажеш на глас.
— Няма! — отсече Брамс, решен да не му доставя това удоволствие. Ала младежът в черно тъй силно заби коляно в ребрата на Брамс, та той си помисли, че сърцето му ще спре. Още нанити за болка. Още опиати. Главата на Брамс се въртеше. Нямаше друг избор, освен да се подчини.
— Луцифер — отрони той задъхано. — Косач Луцифер.
Брамс усети как пада духом — сякаш изговарянето на глас превърна слуха в истина.
Удовлетворен, младият самопровъзгласил се Косач отслаби натиска.
— Никакъв Косач не си — осмели се да каже Брамс. — Ти си просто провалил се чирак и това няма да ти се размине.
Младежът нямаше отговор на думите му. Вместо това каза:
— Тази вечер ти подложи на Прибиране чрез хладно оръжие млада жена.
— Не ти влиза в работата.
— Упражни Прибиране като услуга към приятел, който искаше да се измъкне от връзката си с нея.
— Това е безобразие! Нямаш никакви доказателства!
— Наблюдавах те, Йоханес — посочи Роуан. — Както и приятеля ти, който изглеждаше страшно облекчен от Прибирането на горката жена.
Внезапно до врата на Брамс беше опрян нож. Собственият му нож. Проклетото момче го заплашваше със собствения му нож.
— Признаваш ли? — попита младокът.
Всичко казано беше истина, но Брамс по-скоро би се подложил на смърт, отколкото да го признае пред провалил се стажант. Дори и с нож, опрян в шията.
— Хайде, прережи ми гърлото — предизвика го Брамс. — Това ще добави още едно непростимо престъпление към досието ти. И когато бъда съживен, ще свидетелствам против теб. А ти ще бъдеш изправен пред правосъдието, не се съмнявай!
— От кого? От Бурята? През последната година отстранявах корумпирани Косачи от единия бряг до другия, а Бурята не изпрати и един умиротворител да ме спре. Ти как мислиш, защо?
Брамс остана безмълвен. Приел бе, че ако увърта достатъчно дълго и държи този така наречен Косач Луцифер ангажиран, Бурята ще прати цял отряд да го задържи. Това вършеше Бурята, когато редови граждани проявяваха насилие. Брамс бе учуден, че се стигна дори дотук. Предполагаше се, че такова лошо поведение у населението е останало в миналото. Защо се допускаше това?
— Сега ще отнема живота ти — обяви фалшивият Косач. — Няма да бъдеш съживен. Онези, които отстранявам от служба, ги горя и остава само необратима пепел.
— Не ти вярвам! Не би посмял!
Но Брамс му вярваше. От миналия януари близо дузина Косачи от трите Мерикански региона бяха погълнати от пламъци при твърде спорни обстоятелства. За всичките заключението гласеше „смърт при случайно произшествие“, но очевидно не беше такава. И тъй като до един бяха изгорели, смъртта им бе окончателна.
Сега Брамс знаеше, че шушуканията за Косач Луцифер — възмутителните дръзки дела на Роуан Дамиш, отхвърления стажант — бяха самата истина. Брамс затвори очи и пое последен дъх, като се опитваше да не се задави от острата воня на изгнилото зеле.
И тогава Роуан каза:
— Няма да умреш днес, Косач Брамс. Дори не и временно. — Той отдръпна ножа от шията му. — Давам ти един шанс. Ако се държиш достойно, както подобава на Косач, и извършваш Прибирането с чест, няма да ме видиш повече. Но продължиш ли да обслужваш корумпираните си апетити, ще свършиш на пепел.
И после си отиде, сякаш изчезна внезапно — на негово място стоеше ужасена млада двойка, втренчена в Брамс.
— Това Косач ли е?
— Бързо, помогни ми да го вдигнем!
Вдигнаха Брамс от гнусната гнилоч. Прасковената му роба бе изцапана със зелени и кафяви петна и сякаш цялата покрита с лиги. Беше унизително. Мина му през ума да подложи двойката на Прибиране — защото никой не биваше да вижда Косач в такава ситуация и да продължи да живее — но вместо това подаде ръка и им позволи да целунат пръстена му, като по този начин им подари година имунитет от Прибиране. Каза им, че това е награда за добрината им, но всъщност целта му бе да ги отпрати и да пресече евентуални въпроси.