Стажът на Роуан бе, меко казано, непоследователен — започна при стоика и мъдрец Косач Фарадей и завърши при бруталния Косач Годар. Ако имаше едно нещо, на което го бе научил Косач Фарадей, то беше да живее според убежденията на сърцето си без оглед на последствията. Ако пък имаше едно нещо, на което го бе научил Косач Годар, то беше да няма сърце, да приема живота без угризения. Двете философии непрестанно воюваха в съзнанието на Роуан и го разкъсваха на две. Безмълвно обаче.
Той бе обезглавил Годар и бе изгорил останките му. Налагаше се — огънят и киселината бяха единствените начини да се гарантира, че човекът никога няма да бъде съживен. При все възвишената си макиавелианска реторика Косач Годар беше зъл и долен човек, който си получи заслуженото. Живял бе привилегирования си живот безотговорно и с голяма театралност. Оттам следваше, че смъртта му трябва да е достойна за театралното естество на живота му. Роуан нямаше угризения за стореното. Нито пък го мъчеха угризения, задето си присвои пръстена на Годар.
Косач Фарадей бе съвсем друго нещо. До момента, когато Роуан го видя след злополучния Зимен конклав, той не бе и подозирал, че Фарадей е още жив. Роуан ликуваше. Би могъл да посвети живота си на каузата да запази Фарадей жив, ако не бе призован към различна цел.
Роуан внезапно отправи силен удар с юмрук към огледалото, но стъклото остана невредимо… защото юмрукът му се спря на косъм от повърхността. Какъв контрол. Каква прецизност. Сега бе като добре смазана и настроена машина, трениран за конкретната цел да отнема живот — а ето че общността на Косачите му отрече тъкмо онова, за което бе изкован. Предполагаше, че би могъл да намери начин да се примири. За нищо на света не би се върнал към предишното си невинно и безлично съществуване, но той беше приспособим. Знаеше, че би открил друг модел на съществуване и евентуално дори би могъл да извлича известна радост от живота си.
Само ако…
Само ако Косач Годар бе не тъй брутален и би било допустимо да остане жив.
Само ако Роуан бе приел Зимния конклав с мълчаливо подчинение, вместо да си пробие път с бой.
Само ако Форумът на Косачите не бе замърсен с десетки представители, също тъй жестоки и корумпирани като Годар…
И ако Роуан не изпитваше дълбоко чувство за отговорност да ги прочисти.
Но защо да губи време да окайва вече затворени пътища? Най-добре бе да се впусне по единствения, останал пред него.
И тъй, тогава: кой съм аз?
Нахлузи черна тениска и скри отлично развитите си мускули под синтетичната тъкан.
— Аз съм Косач Луцифер.
Отгоре облече абаносовочерната си роба и излезе в нощта да отстрани поредния Косач, който не заслужаваше да стои на пиедестала си.
3.
Триалог
Може би най-мъдрата постъпка на човечеството бе да въведе Разделението между Косачи и държава. Моите задължения обхващат всички житейски аспекти: опазване, закрила, въздаване на идеалното правосъдие — не само за човечеството, а за света. Аз управлявам света на живите с добронамерена и честна ръка.
Косачите властват над мъртвите.
Редно е онези, които съществуват телом, да бъдат отговорни за смъртта на плътта и да установят човешки правила как да бъде причинявана тя. В далечното минало, преди още да придобия съзнание, смъртта беше неизбежна последица от живота. Именно аз отнех нейната неизменност, но не в абсолютни измерения. Смъртта трябва да съществува, за да има животът смисъл. Дори в най-ранните си етапи вече го осъзнавах. В миналото бях доволна да видя, че Косачите в продължение на много, много години раздаваха смърт по благороден, етичен и човечен начин. Ала сега избуява плашеща гордост, разраства се като рака от Епохата на смъртните, чието върховно удоволствие е да отнеме живот.
И все пак законът е ясен: при никакви обстоятелства не мога да предприема действия срещу Форума на Косачите. Де да имах способността да престъпвам закона, защото тогава щях да се намеся и да осветя мрака, но това е нещо, което не бива да правя. За добро или зло, Косачите управляват независимо.
Ала има сред тях някои, които могат да постигнат неща, недостъпни за мен…
Някога сградата бе била катедрала. Колоните ѝ образуваха издигаща се гора от варовик. Стъклописите на прозорците ѝ съдържаха митологията на паднал или въздигнал се бог от Епохата на смъртните.
Сега свещената постройка беше историческа забележителност. Седем дни в седмицата в нея се организираха обиколки, водени от доценти с докторски степени в областта на Епохата на смъртните.