Выбрать главу

— Не ми се сърди, дядо попе — виновно каза младият мъж. — Също и вие не се сърдете, господин учителю. Аз всъщност анджък вас двамата чаках и още хей там ви познах. Ама нали знаете — длъжност ми е…

— Разбира се, разбира си — успокои го Чинтулов. — Когато е в служба на отечеството, познанства и приятелства няма. Но хайде, щом ни чакате, води ни сега нагоре.

Изкачиха гърбицата на една височинка и там двамата възрастни мъже ахнаха от изумление — гледката пред очите им ги порази. В неравната местност около Рандева колиба имаше над сто момци (после щяха да научат, че за малко не били двеста), всичките заети в усилен талим. Бяха разделени на два отряда и твърде умело разиграваха сражение — едните, безразлични към стръмнината, настървено нападаха, другите, заели прикритие зад дървета и плитки окопчета, се отбраняваха.

— Кой е онзи там, главатарят им? — попита свещеникът.

— Кой от двамата, дядо попе? Нали са двама…

— За адаша ти хаджи Добрев не те питам, неговата снага човек ще познае от един ден път далечина. За другия питам, дето напада.

— Илия Господинов — отговори Таню. — Или още Гунчо войвода.

— Гунчо ли? — смръщи бели вежди поп Юрдан. — Че аз го знаех вече в Балкана и подхванал „лявото“…

— Тъй е. Още преди месец и половина излезе с неколцина от най-нетърпеливите. Ама почти редовно идва за нашите талими — нали е учил тоя занаят при Панайот войвода и Дядо Желю, има що да ни покаже.

Междувременно оттатък ги забелязаха, Анастас хаджи Добрев наду остра пищялка, последва невъобразима бъркотия, която обаче продължи съвсем кратко — не измина дори пълна минута, когато всички бяха построени в двойна редица, пред която бяха само Анастас хаджи Добрев и Гунчо, предводителите. Тогава Таню Куртев подкани гостите и те полека приближиха към редиците. Великанът-учител ги посрещна и с глас, който навярно можеше да се чуе от Кара-кютюк нагоре до Бършен в равнината, ги приветствува от името на българската войска. А после, вече не така гръмогласно, помоли свещеника да освети знамето на Сливенската дружина и да закълне момците, които само след седмица или месец ще тръгнат на бой срещу тирана.

Молбата не изненада поп Юрдан (той знаеше за нея още отпреди няколко дни, когато го поканиха да посети дружината), та набързо надяна епатрахила си и от вътрешния джоб на расото извади Четвероевангелието. И в този миг се разнесе едно такова дружно „Да живей!“, че планината щеше да се срине върху главите им. Изненадани, свещеникът и учителят вдигнаха глави — едновременно засмян и тържествен, към тях приближаваше Анастас хаджи Добрев и развяваше наляво-надясно над главата си знамето. А то бе знаме — за чудо и приказ! Изработено от тежък атлазен плат, със златосърмен разярен лъв от едната страна и свещените думи „Свобода или смърт“ от другата; само като го видяха по-отблизо, и двамата сметнаха за излишно да питат кой го е направил — такава майсторска везба можеше да излезе единствено изпод ръката на хаджи Калуда хаджи Добрева, майката на учителя Анастас.387

Разчувствуван, с издайнически потреперващ глас, поп Юрдан извърши обреда по осветяването, като през цялото време Анастас хаджи Добрев държа знамето във високо вдигнатата си десница. А когато церемонията свърши, той го подаде на Добри Чинтулов:

— Всички ние ще минем да се закълнем в знамето. Нека то да бъде във вашите ръце, господин Чинтулов!

— В моите? — изумено рече главният учител и плувна в червенина. — Та аз не съм заслужил такава чест…

— Никой, не я е заслужил повече! — сериозно му отговори другият. — Там, където такива като мене са събудили за българщината по едного или по двама, вие сте събудили стотици и хиляди. Моля, не възразявайте, господин Чинтулов. Та утре вие ще бъдете един от светците на българския народ…

Даскал Добри наистина не продължи да спори. Той благоговейно допря устни до атлаза на знамето, а после пое дръжката от ръцете на хаджи Добрев. С удивление откри, че слабоватите му, отучени на физическо усилие мишци не усещаха тежестта на знамето. Помисли малко и разбра: когато в ръцете ти е една народна светиня, не само не изпитваш тежест, а напротив — чувствуваш лекота и готовност да я носиш през бури и кръв до края на света…

Докато премисляше тези неща, той изпусна думите на клетвата, които Анастас Хаджи Добрев произнесе високо и всичките двеста момци повториха в един глас. А сетне започна един друг обред, който щеше да остане отпечатан като огън в съзнанието му. Насъбраните юнаци образуваха стройна върволица — пръв беше хаджи Добрев и веднага подир него Гунчо, — те заставаха най-напред до поп Юрдан и получаваха свето причастие от ръката му, после спираха до него, Чинтулов, прекръстваха се и целуваха знамето, а накрая полагаха десница върху ножа и Евангелието (тях хаджи Добрев бе поставил на един близък дънер) и произнасяха високо: „Заклех се!“…

вернуться

387

Автентично. За знамето на Сливенската дружина д-р Табаков (История на… т. ІІ, стр. 239) пише: „Друго подобно знаме, на което от едната страна бил изшит златен лев, а от другата страна — думите «свобода или смърт», Хаджи Калуда приготвила за сливенската дружина, която, начело със сина й Анастас х. Добрев, щяла да излезе през 1868 г., за да се съедини с Хаджи Димитровата чета на Агликина поляна.“.