— Да ви пикая аз на вашето буре с барут, ефендилер. Ако българските закани хващаха дикиш, досега милион пъти да не е останал камък върху камък от нашата царщина. „Керван гитсин, калб ко юрсин“391, туй ще ви река аз.
Не се разбра много ясно кой беше керванът и кой — псетата, попречи за това влизането на още един човек в одаята — наиба Мустафа Ариф бей. Той, неловко се повъртя до вратата, пък помоли:
— Афедерсен, мютесариф ефенди, дали можеш да излезеш за малко?
— Какво, наиб? — отново прихна в смях пашата. — Да не си получил и ти заплашително писъмце?
— Дойде важна депеша, паша ефенди… — Мустафа Ариф многозначително показа с очи към Йоргаки. — Няма ли да дойдеш да…?
— Хайде, хайде — подкани го мютесарифът. — Тук сме си все биз-бизе, от тези хора нямаме тайни. Каква е депешата?
— От валията на Русчук — подчини се наибът. — Нощес няколкостотин българи и преоблечени московци, всичките с най-добро оръжие, са прехвърлили Дунава наблизо до Свищов. Предводителят им бил тъдявашен човек, някой си Хаджи Димитър…
— Хаджи Димитър! — уплашено извика Йоргаки чорбаджи. — Ах, този кучи син!…
— Познавате ли го? — попита пашата.
— Знам го и аз — дрезгаво рече Али ефенди. — Син е на един ханджия от Клуцохор. Луд за десет луди. И още ей таквоз хлапе претрепа един наш юзбашия…
— Той иде за мене! — Йоргаки видимо беше на границата на припадъка. — Личен хъс има той към мене и ми го е казвал не веднъж!…
— Не знам дали иде за тебе, чорбаджи, но войската си той водел право насам, тъй гласи депешата. И ни предупреждават да се готвим.
— Да се готвят те — каза мютесарифът; този път безгрижието му очевидно беше неистинско. — Нали са в техния вилает…
— От Стамбул за Русчук е тръгнал лично Негово високопревъзходителство Мидхат паша392, за да поеме в ръце войската на правоверните. А войска е вдигната отвсякъде — от Одрин, от Шумен, от Русе, от Видин…
Вече нямаше място за майтапи и лекомислие — за да се надигне Мидхат паша от Стамбул, туй ще да е опасност и половина!
— Оправяйте се, както знаете — рече Али ефенди и с неочаквана за него чевръстина скочи на крака. — Мен няма да ме има, за да ви помагам. Пожелавам ви късмет, ефендилер…
И с тези думи той не закрачи, а почти затича към вратата. След него забърза и Йоргаки.
— А ти накъде, чорбаджи? — подвикна подире му мютесарифът.
— Хаджи Димитър иде за мене… Хаджи Димитър иде за мене… — налудничаво повтори няколко пъти Йоргаки. — Господи Исусе Христе и ти, пресвета Богородице, Хаджи Димитър иде за мене…
Не направиха нов опит да го спрат.
По-късно щяха да научат, че Йоргаки още същата нощ се измъкнал („по терлици“ — разправяха хората) от Сливен. И преоблечен и с небръснато лице, прекарал половин месец в колибата на свой доверен пъдар в един от чифлиците си някъде на юг…
7.
Али ефенди стори последен оглед и остана доволен — като че нямаше нищо забравено (забравено, иначе оставяха много и премного неща, за които прецениха, че не са им крайно необходими), всичко си бе на мястото. В първите две талиги, покритите с платнища, бяха жените му и дечурлигата, и още няколко слугини, за да им прислужват по пътя. Втората от талигите беше по-важна от първата и не защото там щеше да се вози някоя от жените, която повече от другите събуждаше позаспалата кръв на кадията — неговите вечери отдавна бяха запълнени главно с четене на Корана. Но там, в дъното на сандъка, лежеше обкованата ракла с алтъните и белите меджидии, която четирима яки измекяри с мъка изнесоха и натовариха. В другите две талиги се намираха покъщнината, завивките, калайдисаните съдове, храната за по път и за по-дълго… Също и десетте конни заптиета, които му бе дал Ахмед Джевад паша, бяха готови за тръгване и вече слагаха крак на стремената — те щяха да охраняват малкия керван чак до Одрин.
— Е, хайде — промърмори сам на себе си Али ефенди, — йолун ачък олсун!393
И се приготви да се качи на предната талига, ала точно в този момент зърна отгоре, откъм Ра̀ковската махала, да слизат рамо до рамо трима души; единият беше гяурин, и при това съвсем не се ползуваше с благоразположението на кадията, другите двама обаче бяха правоверни, и то такива, че не можеше да не им отдели минута за сбогуване. Защото първият беше миралай Хюсеин бей, управителят на фабриката, а вторият Халис бей — безделник и пияница, но кръвен роднина на кадията.
392
В началото на 1868 г. видният турски държавник и отявлен българомразец Мидхат паша бил изтеглен в Цариград и назначен за председател на новообразувания Държавен съвет. При преминаването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа той веднага заминал за Русе, откъдето ръководил действията срещу нея.