— От това по-сериозно не може и да бъде.
— Тогаз ще рече, че си позабравил как гледам аз на фабриката, Добри. Голямо дело извърши ти, но то е дело в полза на нашите поробители — вместо да ги натискаме да гният в невежеството си, ти им помогна да се доближат до Европата.
— Да се доближат, вярно, но чрез ръката на българин и християнин. Не, не съм забравил, че гледаш с лошо око на фабриката, Бяно. Ала и преди, и сега ще ти възразя: неправ си и си пристрастен.
— Дали съм неправ, туй все още бъдещето ще отсъди. За мен важното е, че не ми се работи във фабрика, дето облича турската войска. Има и друго важно — че като гледам с лошо око на фабриката, то не е и към нейния устабашия.
— И предпочиташ да си бодеш очите тук в стана и ткалото — добави многозначително гостът. — Макар и като разумен човек да си даваш сметка, че рано или късно фабриките ще се намножат и завинаги ще погребат домашното абаджийство. — В думите му имаше въпрос, но Бяно не показа охота да отговори. Добри Желязков усети желанието му да сложат точка на този разговор и се засмя: — Щом сам не пожелаваш да заемеш личен пост при мене, защо не ми дадеш Боян? Сам го похвали, че не ти отстъпва по майсторлък…
— Че не ми отстъпва, туй го повтарям. — Усмивката бавно-бавно се връщаше да омекоти острите силдаровски черти. — За другото попитай направо него. Виж го на̀, мъж и половина. На неговите години ние с тебе… помниш ли?
Погледите им се срещнаха с разбиране и умиление — бяха си спомнили времето, когато с даскал Иван Селимински и други техни другари бяха градили Братството.
— Какво пък, да го попитам — без надежда каза Фабрикаджията.
И неочаквано за всички Боян ако не се съгласи, то и не отказа на предложението:
— Ще помисля, господин Желязков. Аз също като вас смятам, че бъдещето е на фабриката. Нека да се позаинтересувам, да обмисля…
— Ашколсун, момче! — безхитростно се възрадва Добри Желязков. — И дано да се решиш — ще се радвам да те усещам до себе си.
Малко по-късно той си тръгна.
На дворната порта се размина с новия учител на сливенските деца Добри Чинтулов.
Размирното денонощие беше свършило, започваше новият ден на града под Сините камъни.
Втора част
Кръстовище на миналото и бъдещето
Когато московците си отидоха, то турците пак изпълниха по нашите места и захванаха се по-големи и по-страшни насилия и тиранства, нежели по-напред.
„На чужд гроб без сълзи плачат“ И после 2 години, а некои по-сетне, се варнаха пак в Турециа на зать.
И хванаха българите да издирват корена си…
1.
След църковен отпуск Бяно неочаквано се видя сам, без приятел до себе си. Не му се прибираше веднага у дома, но макар да се помая към Аба пазар, Тевната чаршия и нагоре чак до Сахатя, не срещна човек, с когото би му било приятно да побъбри в тази яснослънчева неделна утрин. Накрая, въпреки че не му се затваряше на закрито, реши да се отбие в метоха на Църквата „Свети Димитър“. Както и следваше да се очаква, там имаше хора от общинарите — Бяно завари Евтим Димитров, Панайот Минков и Кутьо Ганчев, а почти по стъпките му дойде и кметът Йоргаки чорбаджи. Поздравиха се, двамата с Йоргаки поръчаха на Маринчо прислужника по едно кафе и се настаниха на свободните места по миндерлика, който опасваше от четири страни стаята.
— Чувам, новият даскал запретнал ръкави да прави големи работи — предизвикателно подхвърли Евтим; подхвърли го уж към всички, ала погледът му, ехидно вторачен, изискваше отговор само от един — Бяно.
Бяно се поколеба, пък като размисли, не видя защо трябва да премълчава и прие предизвикателството:
— Сега засега комай не стават никакви големи работи — произнесе спокойно. — Даскал Добри учи децата на Сливен, както всички други учители. Но той, виждам, си изяснява каква е хавата при нас, премисля как да излезем от застоя и утре да делим мегдан с най-напредналите в науката, като габровци, шумналии или свищовци. Тук обаче лично аз не го чакам преди есента. И ще добавя — не е голяма загуба на време: който иска да скочи надалече, първо се засилва.
— Тъй значи — настръхна срещу него Евтим, — след като някои измежду нас разбишкаха училищата в града ни точно когато бяха стигнали е-хе-хе високо, сега подкокоросват да се гради отначало, и то по образеца на Московията…