— Нали уж се приказваше, че и друга чета ще премине Дунава? — смръщено го прекъсна Гунчо.
Да, имало било такава чета — говорело се за двеста юнака! — и тя трябвало да мине под предводителството на Филип Тотю, но турците се усетили, завардили целия бряг на Дунава и е още в зародиш отрязали пътя й.422 В последните дни аскери и башибозуци били загубили дирите на Хаджията, макар потеря до потеря да кръстосвали Балкана.
— Да не са вече на Агликина поляна? — трепна като ужилен войводата, но стопанинът поклати отрицателно глава:
— На това ще ти отговори Гидика. Ние с даскал Анастас мислихме, мислихме и по-подходящ за разузнавач от него не намерихме.
В себе си Гунчо одобри избора им — наистина този кожа и кости човек с пепеляв цвят на лицето у никого не би събудил съмнение, че се е наортачил с комитите от Балкана.
— Стефан Гидиков се нарочи за нещо в Елена — допълни хаджи Добрев — и придружен само от един кираджия, отиде дотам и се върна. Ама хайде бе, Гидик, не сме ти адвокати, че да говорим вместо тебе.
— Нямам много за разправяне — каза със своя особен глас, уж мек, пък всъщност сух и остър, Стефан Гидиков. — На отиване вчера и на връщане днес свърнах от Демир капия до Агликина поляна. Разходих се, позяпах, дадох и знаците, които ме научи Анастас. Нищо!
— Нищо?
— Съвършено нищо, господин Господинов.
— Можете да ми казвате само Гунчо. Или Гунчо войвода. Сам виждате, „господин Господинов“ излиза някак си смешно.
— Важното е, че четата още не е на уговореното място. — Учителят не позволяваше разговора да поеме встрани от главната тема. — И сега нам е длъжност да решим как да постъпим, дали да вдигна сливенската дружина нататък и да побием знамето, или…
Погледите се събраха в Гунчо. Той беше най-младият в собата, но хайдушките му подвизи и непримиримостта срещу робията му бяха извоювали най-лично място, по-лично и от мястото на хаджи Добрев.
— Ще бъде глупаво и опасно, господин учителю — каза той, след като помисли. — Всички тия глутници, струпани по нашия край, главорези в униформа и без униформа, ще се нахвърлят върху дружината и ще я разкъсат.
— Не можем да стоим и в бездействие — напомни хаджи Добрев. — Хаджи Димитър и неговите другари ще вярват в нас, ще разчитат…
— Излиза, че трябва да направим нещо по средата. Вие тука да сте на тетик423 и да чакате вест от мене. Получите ли едно „Хайде!“, палете града от четирите краища и поемайте към Агликина поляна.
Това за паленето на града не въодушеви другите, но те предпочетоха да не спорят. Вместо това учителят подхвърли:
— Не се разбра това „по средата“ как си го представяш, Гунчо. Ами че ние сме си на тетик и сега…
— „По средата“, защото аз ще вдигна момчетата от моя кайнак и ще ударя на запад. Вярно — дружина от двеста души нито ще остане незабелязана, нито лесно ще се прехранва в Балкана. Ала ние сме само десетина, нищо не ни пречи да се навъртаме към Агликина поляна и да чакаме. Пък вас ще ви повикаме чак когато се съберем с Хаджията горе.
Никой не възрази — планът на Гунчо войвода наистина беше добър.
Поприказваха още малко, уточниха някои подробности, после Гунчо се надигна да си ходи.
— Пък ако слушате мене — каза на сбогуване, — сега наистина ударете по една „бяла Рада“. Нека да понамирисвате на ракия, ако някой шпионин поиска да надуши що за мъжка гощавка е била тази, вашата…
След дълго умуване решиха да скрият униформите си и да я подкарат по хайдушки — с чалми на главите и с турски чепкени, лицата малко поначернени. Преобразиха се така и само след един ден път се оказа, че изпитаната хайдушка тактика и сега е успяла. Някъде между Раково и Даулите срещнаха един въоръжен не по-малко от тях турчин, който, като ги взе за свои, не само не се опита да бяга или да се бие, ами седна помежду им „да изпие един тютюн“ и да се нахвали с подвизите си. Представиха му се те за потеря, тръгнала срещу падишаховите душмани, пък турчинът се изсмя; да се приберат при ханъмите си, нямало вече нужда от никакви потери; той самият, Халиоолу Викред от Кечи дере424, бил между ония щастливци, които преди няколко дни заловили последните душмани и ги проводили — е, като им теглили най-напред по един здрав пердах, разбира се — накъм Търново.
— Последните ли? — попита Гунчо, и острите му уши настръхнаха като на вълкодав.
— Последните — увери ги Викред. — Другите, барабар с баш-главатаря им, ги изтрепаха правоверните на Куртчу Осман от Казанлък.
423
Буквално от турски — „на спусък“. Диалектен израз от Сливенско, който означава „в пълна готовност“.
424
Кечи дере — днес с. Кози дол, Сливенско. Трябва да се подчертае, че сега селото се брои само няколко десетки жители, но през описваната епоха е било многолюдно и богато, предимно с турско население.