Бьолюк — рота (прен. — множество, тълпа); бьолюкбашия — ротен командир.
Валия — областен управител; управител на вилает.
Вилает — голяма административна област, разделена на санджаци.
Волентир — доброволец (диалектизирано от френски).
Вулгия (вулия) — дълга кожена торба за храна, която се носи през рамо.
Гаази — победител.
Гаваз(ин) — пазач на сграда, член на охрана.
Гаджал(ин) — презрително прозвище за турчин.
Гарез — яд, злоба, омраза и желание за отмъщение.
Геена — ад, пъкъл (църк.).
Гмеж — множество, тълпа, гъмжило.
Горгобашия — предводител (иронично).
Гъжва — чалма; гъжвалия — чалмалия (ирон.).
Гюндулук — надница.
Далдисвам — гмурвам се (във вода); прен. — затъвам в нещо.
Дам — обор.
Дармадан — разхвърляно, съсипано, разнебитено.
Даяк — бой.
Девлет — държава; девлет-душманин — враг на държавата.
Делия — луда глава.
Дервиш — мохамедански калугер.
Джамбаз(ин) — търговец (препродавач) на добитък.
Дженабет(ин) — проклетник, вагабонтин.
Джепане — боеприпаси.
Джихад — свещена война.
Джуга — желязо за запречване на врата, на колело на каруца и пр.
Дивит — металическа мастилница с отделение за пера, която се носела на пояс.
Донове — долни гащи.
Дюлюм (дюнюм) — мярка за земя, равна на 920 кв. м.
Еминии — плитки кожени обувки с вирнати носове и без токове.
Ектения — част от християнското богослужене (църк.).
Емир субайъ̀ — адютант.
Забидия — скъперник, стиснат човек.
Забит(ин) — офицер.
Заптисвам — задържам, арестувам.
Зебеци — членове на малоазийско племе.
Зияфет — гощавка, гуляй.
Зулум — насилие, грабеж, обир.
Ибрик — меден или пръстен съд за поливане при миене; ибрикчия — слуга, който се грижи за ибриците, прен. — нищожен човек.
Измекяр(ин), измикяр(ин) — слуга.
Илчия (елчия) — пратеник, парламентьор.
Истиндак — дознание, следствие, разпит.
Кабахат — вина; кабахатлия — виновен.
Кабзамал(ин) — бирник.
Каврък — засукан (обикновено за мустаци).
Кадия — верски и граждански съдия.
Кааза — околия.
Каймакам(ин) — околийски началник, управител на околия.
Капасъз(ин) — нехранимайко, хаймана, безделник.
Караабаджия — производител на аба, който същевременно използува чужд труд, като дава вълна за тъкане на аба срещу заплащане.
Карагьозчия — който разиграва кукли; фокусник, циркаджия, актьор; карагьозчилък — циркаджийство, фокусничество.
Касаба — малък град, градец.
Каспети — кожени гащи, употребявани от борците.
Катил — престъпник, убиец.
Каяфет — външен вид, външност; състояние на човек.
Кемер — кесия във вид на кожен пояс за носене на голо около кръста.
Керата — негодник, проклетник (презрително обръщение).
Керванбашия — водач на кервани.
Кеседжия — човек, който убива хора и ги обира; бандит, кръвник, разбойник.
Кириши — одялани греди.
Колагасъ̀ — чин във войската и полицията между капитан и майор.
Колагеле — помози бог (поздрав към човек, който работи).
Колауз(ин) — телохранител.
Колчаклии — (за потури или друга част от облеклото) с гайтанена украса на коленете или лактите.
Кондак — ударник на пушка или пищов; приклад на пушка.
Кондика — летописна книга в църква (църк.).
Кърагасъ̀ — околийски полицейски началник.
Кюлхане — долен човек, негодник.
Кюския — сопа, цепеница; буквално — железен прът за вадене на камъни.