Кятиб(ин) — писар.
Ливанто — одеколон; благоухаеща течност.
Марангоз(ин) — дърворезбар; марангозан — украсен с художествена дърворезба.
Махмузи — шпори.
Машал и машала — факел, главня.
Меджлис — народно събрание, респ. съвет към областните или околийските управления в Турция след реформите.
Медресе — мохамеданско богословско училище.
Мечет — мохамедански молитвен дом, джамия.
Миллет, милет — народ.
Миралай — полковник.
Михлюз(ин) — ленивец, мързелив човек.
Муавин — помощник (адм.).
Мурабе — война.
Мутвак — лятна кухня.
Мухтар(ин) — селски кмет, старейшина на селото.
Мюдюр(ин) — управител на неголям град, околийски управител.
Мюезин — нисш духовен чин; викач от минаретата, който призовава мюсюлманите за молитва.
Мюжде — вест, новина; награда за онзи, който пръв е съобщил добра новина.
Мюзевир(ин), мюзевирджия — интригант, клюкар; мюзевирджилък — интрига.
Мюлязим — подпоручик, лейтенант.
Мютесариф — управител на санджак.
Наиб(ин) — началник на местната полиция; кмет.
Нахия — най-малката административна единица в Турция; община.
Низам — редовна войска; войник от редовна войска.
Онбашия — десетник, началник на десет войника; полицейски началник в малък град.
Пала — вид крива сабя.
Палабуюк — големи (за мустаци).
Палер — вид доброкачествен барут.
Панакида — намазана с восък дъсчица, на която са се учили да пишат у нас преди Освобождението.
Пандур(ин) — стражар-християнин през турското робство.
Пармаклък — ограда на края на балкон или чардак; парапет.
Пастаф — топче плат.
Пезул — вдлъбнатина в стена за поставяне дребни предмети.
Пексимет — сухари.
Пишкин — опитен, сръчен; изпечен, обигран.
Протка — малка вратичка (обл.).
Ракъ̀-кефи — букв. ракиен кеф, ракиено удоволствие: обикновено времето за аператив преди вечеря.
Редиф — запас; войник от запаса.
Рабош — разцепено на две дръвце; по което бележат с резки сметки, вместо да ги пишат на тефтер.
Салхана — кланица.
Санджак — окръг, административно поделение на вилает (срв. вилает).
Севдаллък — любовчийство; севдик — любовник.
Сеймен(ин) — стражар, въоръжен пазач.
Селямлък — мъжкото отделение в мюсюлманска къща, в странноприемница.
Семселе — рода, коляно, фамилия.
Силях — оръжие; силяхлък — широк кожен пояс с преградки за оръжие.
Скемле — столче без облегалка, обикновено трикрако.
Суватчия — който отглежда добитък за клане.
Табор — баталион, войсково поделение от няколко роти.
Талим — военно обучение.
Тархана — специално приготвено с подправки тесто, изсушено и стрито за готвене; триеница; каша, приготвена от такова тесто.
Телал(ин), телял(ин) — глашатай.
Теллия — куршум с навита тел за причиняване на по-тежки рани.
Темане — поздрав с допиране на ръката до устата, челото и гърдите.
Тепелик — краят на дръжката на пищов.
Терджуман(ин) — преводач.
Терзия — шивач.
Тескере (тезкере) — паспорт; документ, обикновено за самоличност.
Тетик — спусък на огнестрелно оръжие.
Топтан — всички (всичко) на веднъж, на едро.
Торлак — в по-старо време пренебрежително прозвище на представител на „неблагородните“, на простолюдието.
Тутра — султански монограм.
Тюнайдън — добър вечер (поздрав).
Тюфекчия — оръжейник; производител на оръжия; поправяч на оръжия.