Устабашия — първомайстор; главен майстор; председател на някои еснаф.
Учкур — връв или ремък за стягане на гащи или потури.
Хает, хаят — открит трем пред къща.
Хаирсъз(ин) — зъл човек, проклетник.
Халайкиня — жена от харем (думата произлиза от арабската халаик — твар, същество).
Хандзър — свиня.
Хапус — затвор; затворник.
Хелбете — разбира се, естествено.
Херодая — избено помещение, приспособено за живеене; сутерен.
Хесап — сметка.
Хумба — подземен изкоп.
Хурия — вечно млада хубавица в рая, каквато ислямът обещава на правоверните.
Чауш(ин) — старши стражар; подофицер от полицията.
Челеби — господине (така турците се обръщали към по-заможните българи).
Челтакчия — производител на ориз.
Чепкен — вид къса дреха, която може да се носи и с ненадянати ръкави.
Чирен — костена дръжка на нож или ятаган.
Читак — презрително название за турчин.
Шериат — мохамедански религиозен закон, който урежда целокупния живот на човека.
Шишане — стара къса и тежка пушка с широка цев.
Юзбашия — стотник, началник на сто души; капитан.
Юк — товар; бреме.
Юшур — десятък от земеделското производство, събиран в натура.
Ягма — плячка.
Яллия — тлъст.
Янкеседжия — пладнешки разбойник.
Ястъклия — бухнат, с форма на възглавница (за мустаци).
Ясъкчия, ясакчия — телохранител.
Ятаган — голям и извит нож.