Не мина без добра подкрепа — помогна му всесилният котленец Стефанаки Богороди. И двата топа сукно извървяха безконечните кривулици по стамбулските канцеларии, докато стигнаха до заместника на Пророка тук, на земята — показани бяха лично на султан Махмуд хан Втори. И той, Махмуд, който цял живот се бе борил за обновление, за своя „низам-и джедид“ („нов ред“), оцени постигнатото от непознатия му сливенски гяурин. През февруари 1836 година последва договорът за строежа на фабриката, а когато се връщаше назад към града под Сините камъни — вече с охрана, каквато се полага на паша, — в кожените дисаги на коня му беше онзи ферман на султана, който в един миг щеше да постави Добри Желязков над каймаками, бирници, кадии и цялата друга пасмина дембели53. Заветната цел беше постигната — Добри се връщаше като победител!
За построяването на фабриката Добри Желязков се облегна на един голям майстор — уста Тодор Карахристоолу (много клетви се изрекоха тогаз срещу Добри за отчужденията нагоре в Раковската махала и тежките ангарии, наложени на населението за строежа). Докато се редяха камък върху камък, той използува стари връзки, завъдени по изгнанието, та сполучи да достави някои машини от Русия, а в същото време цяла сюрия тукашни чаркчии му изработиха другите по скритом донесените от Екатеринослав „алеати“. Пък когато горе, над града, се възправи тежкото здание на фабриката, Добри хем лично ръководеше поставянето на машините, хем започна да събира и подготвя работници — в началото бяха към осемдесетина. Назначаваше само българи, и то гледаше да са такива, гдето да не са само със сръчни пръсти, ами и да се отличават по ум и знание — тях скоро всеки в Сливен се научи да познава по високите фесове с дългите до рамото пискюли и с чилинчетата, различни по форма според работата и мястото на човека във фабриката. И в един щастлив и прещастлив ден уста Тодор пусна яза, водата рукна по вадите и чарковете не затракаха, а просто запяха… И такава песен беше тази, която се чу чак в Стамбул, та оттам още на следващата година отпуснаха на „немохамеданина Добри Желязков“ (както пишеше в сурета54 на Портата) цяла камара пари, за да постави наченатото на още по-широка нога55. Пак не се стъписа Добри, а веднага сложи крак на стремето. И така, яхнал кон, той стигна чак до Белгия, откъдето закупи новите, по-съвършени машини, че докара и двама жълтоглави немци да обучат на тях „хаврикаджиите“ му. Пък с разрастването на фабриката се умножи и техният брой — работниците стигнаха до триста, четиристотин…
И тогаз много сърца замръзнаха от завист и озлобление: чорбаджиите не му прощаваха, че той, Добри, довчерашният фукара от Ново село, се бе издигнал над тях, а турците — че гяуринът, който се гордее с принадлежността си към Христовата вяра и нескрито подпомага разните български народни работи, е получил толкова власт в ръцете си, та да разполага, речи го, с половин алай неверници под повелението си, и то такива гяури, които даваха душа за него, понеже той пък им даваше и високи плати, и вниманието си.
И ако имаше някой, който неизменно оставаше безразличен към злобата и завистта, които напираха да го залеят и удавят, това беше самият Добри Желязков — той крачеше напред по пътя си, глух за скърцането на зъбите и нехаен към злъчката, която не стигаше по-високо от подметките на меките му чизми.
53
Ферманът, един наистина бележит документ за прелома на българите в икономиката на Турската империя, се пази и днес. Той е почти еднометров, украсен със султанска тугра и орнаменти от виещи се клонки и златни звезди. В отчасти осъвременен превод текстът му гласи: „Славний ми справедливи кадийо, държавни чиновници, сливенски войводо, бирнико и почтени граждани на Сливенската кааза — да ви бъде известно, че като пристигне настоящата висока заповед, отнасяща се до сукната, които служат за облекло на редовната ми имперска войска, надзора за изпълнение, тъкането и внимателното им изработване е възложено на Добри Желязков, жител на Сливенската кааза, достойнствата и способностите на когото нам са засвидетелствувани. Той ще приведе в ред всичко от дума на дело и ще разкрие такива неща на работниците, които в действителност те не знаят. Такива лица като него, находящи се в империята, са заслужили моето царско благоволение. Преди всичко той ще е свободен от данък и другите тегоби на държавата ми, поради което е издадена царската ми заповед. Следователно внимавайте, щото от 1252 година да не искате от него никакъв данък и други подобни тегоби, за която цел е издаден настоящият ми ферман — за опрощаването завинаги на данъка му, който ферман е съобщен и предаден нему. И тъй вие, мои кадийо, войводо, бирнико и почтени гражданино, да ви бъде известно, че откакто пристигне високославният ми ферман, ще действувате съгласно смисъла на султанската ми заповед, и то според както е обяснено по-горе, тъй че отсега нататък няма да му искате данък и други подобни даждии. Гледайте да се съобразите със заповедта ми и да не правите противното. Настоящият ферман се издаде и написа днес, на 28-и шевал 1251 година.“.
55
Споменатият сурет (платежно) с дата 21 мухарем 1254 (27. IV. 1837) е запазен и благодарение помощта на Ж. П-в от Сливен авторът притежава фотокопие от него. За разширяване и модернизиране на производството с него е отпусната голямата за епохата сума 56 000 гроша.